Алекс Кош: Огненият легион

Странни времена настанаха за Империята на елирите. Неопределеността витаеше във въздуха, създавайки причудливи сплитания, вселяващи в хората паника и неувереност в утрешния ден. Новината за обявяването на война на Шатерския халифат беше логичен завършек на дългото чакане и от мнозина беше възприета по-скоро с облекчение, отколкото със страх. Прекалено дълго се проточи историята с безкрайните сблъсъци, заплахи и политически интриги между двете страни. Твърде желана беше войната за мнозина влиятелни хора от двете страни на границата. Толкова желана, че някои от тях значително ускориха настъпването й, без да подбират методите си, защото външните конфликти бяха най-добрия начин за отвличане на вниманието от вътрешните конфликти. А обстановката в Империята изобщо не предразполагаше към спокойствие — в столицата имаше няколко подозрителни смъртни случаи на аристократи, изненадващо неживите започнаха да напускат Великото гробище, а станалите съвсем безочливи Висши вампири правеха каквото си поискат в Пограничните райони. Какво да кажем за странния Орден, учреден от Висок дом Никерс за (кой би си помислил!) защита правата на нисшите вампири. Създаването му разбуни духовете в столицата едва ли не повече, отколкото новината за избухването на войната. Все пак войната беше някъде там, далече, а тайнственият Орден ей го къде е — във всеки град на империята, успешно приютяващ под уютното си крило нисшите вампири.

Тронът на Императора беше празен, но страната не остана без владетел. Получи се така, че временно това почетно място зае главен съветник Митис и въпреки че не всички бяха доволни от неговата политика, болшинството бяха съгласни за едно — в условията на предстоящата война беше невъзможно да си представят по-добра кандидатура. Пресметливият, хитър и далновиден аристократ умееше да взема трудни решения, а в този момент именно от това най-много се нуждаеше Империята. И първото решение на съветника беше въвеждането на военно положение във всички градове, засилване на Патрулите и затягане на контрола по границите. Второто решение предизвика шок сред аристокрацията — съветникът отмени древната забрана за ограничаване заемането на държавни длъжности от Майстори. До този момент никой магьосник, независимо от произхода си, нямаше право да заема обществени длъжности. Империята се променяше, и далеч не всички бяха доволни от тези промени…

Да се каже, че Даркин се чувстваше неудобно, беше все едно да не се каже нищо. Преди да стане вампир, още като дете, той беше идвал в столицата, но си спомняше това пътуване съвсем смътно. Семейство Орио се занимаваше с отглеждане и продажба на домашни животни коани. Тези космати животинки, приличащи на кръстоска между лисица и мечка, имаха удивителната способност да променят цвета на козината си в зависимост от настроението на собственика. Заедно с миниатюрните размери тази удивителна способност правеше коаните любимци на столичните дами. Животинките бързо станаха атракция и скоро чакащите за сладките, непретенциозни откъм грижи, но невероятно трудно размножаващи се домашни любимци бяха заели графика за месеци напред. Но това беше после, а тогава баща му заедно с него и брат му пристигна в столицата да подпише много важен договор. Най-яркият детски спомен на Даркин беше площадът на Седемте фонтана — да се гледат причудливите фигури от вода беше просто невероятно, но най-много го заплени възможността да ги управлява. Той си игра с водните струи чак докато баща му не го свали от площадката, за да отстъпи мястото и на други желаещи. В този момент Даркин твърдо реши, че един ден ще стане Майстор. И може би наистина щеше да стане, ако веднъж не беше попаднал в ръцете на един Висш вампир. Даркин не видя лицето му, но много добре си спомняше острата болка в шията, предшествала тъмнината…

След толкова много години Даркин отново стоеше на площада на Седемте фонтана и се любуваше на играта на водните скулптури.