Алекс Кош: Огненият легион

— Значи, общо взето, работите със съмнителни личности? — предположи Даркин. — Лихвари, крадци и така нататък?

— С какво се занимават тези хора не е наша работа — отвърна тролът. — Ние съвестно изпълнявахме задълженията си, докато не се намеси вашият Орден.

— Какво сме направили? — вдигна вежди Даркин.

— Главата на Дом Никерс е получил разрешително нисшите вампири да работят като охранители.

— Получила — по инерция го поправи вампирът.

„Бързо действа госпожа Елиза — за пореден път се изненада Даркин. — Съвсем наскоро обсъждахме тази възможност, а днес Орденът вече има разрешение да работим като охранители и бодигардове. Не е зле.“

— И какво толкова? Не ви ли харесва здравословната конкуренция?

— Здравословна? — изръмжа гневно тролът — Кой може да се конкурира с Висок дом Никерс? След изтичането на нашите договори никой няма да ги поднови, вместо тролове ще предпочетат вампири, които работят под покровителството на Висок дом.

— Е, просто малко ще намалеят приходите ви — сви рамене Даркин. — Сигурен съм, че много хора по една или друга причина няма да искат да се обвързват с вампири и Висок дом Никерс.

— Отначало и ние така си помислихме — съгласи да тролът. — Само че градската управа толкова увеличи данъците за нечовеци, че парите просто не ни стигат. А не можем да живеем в канализацията като вампирите — по очевидни причини.

— Съжалявам — сви рамене вампирът. — Но с какво мога да ви помогна аз? С парите и самите ние сме зле. Освен това, както разбирам, също ще трябва да плащаме увеличения данък.

— Стига си се подигравал! — ядосано ревна тролът. — Много добре знаеш, че този данък не касае Ордена!

„Можеше и сам да се досетя. Ама че хитруша! — възхити се Даркин. — Всичко е изпипала! Госпожа Елиза е издействала за нисшите вампири разрешително за работа като охрана, което им позволява да заемат нишата на троловете. Сега всички Високи домове ще трябва да прибягнат до услугите на Ордена, а на каменните момчета им остава да се върнат по селата си, забравяйки за работа в столицата. Но изглежда, че те изобщо не искат да го направят.“

— И така, какво всъщност искате? — попита Даркин, макар вече да се досещаше какъв ще е отговорът.

— Искаме да се присъединим към Огнения орден.

— Не съм сигурен, че това е възможно.

Догрон се усмихна криво:

— А ако си помислиш?

— Колкото и да мисля, аз така или иначе не съм упълномощен да вземам такива решения.

— Тогава намери някой, който е упълномощен.

— Това ще отнеме време — предупреди вампирът.

— Ние не бързаме — увери го тролът.

Догрон се отпусна тежко на земята, карайки бедния под да изскърца от напрежение. Останалите тролове веднага последваха примера му, като почти едновременно седнаха на задниците си.

Зад гърба на Даркин Мари тихо ахна.

— Трябва да ви помоля да напуснете — твърдо каза вампирът, окопитвайки се бързо.

— А ако откажем?

— Тогава ще ви принудя да го направите.

Обикновено доста сдържаните по отношение на емоциите тролове посрещнаха самонадеяното изявление на вампира с дружен смях.

— Ще рискуваме — избоботи Догрон.

Даркин прокара ръка по пръстена.

— Последно предупреждение.

Той самият не знаеше как точно действа този артефакт. Зак му каза, че най-важното е правилната настройка. Разбира се, говореше за ярост, гняв и прочие близки за всеки вампир емоции. Даркин не чувстваше нищо подобно към троловете, по-скоро бе леко раздразнен и недоумяващ.

— Давай, дребосък, изгони ни оттук — подигравателно предложи Догрон.

— Няма да си цапам ръцете — сви рамене вампирът. — Просто ще извикам стражата.

Той пристъпи към изхода, възнамерявайки да заобиколи троловете покрай стената, но Догрон изненадващо пъргаво за такава каменна грамада скочи и го сграбчи за ръката.

— Няма да стане.

— Махни си ръката — изсъска Даркин.

Странно, но вампирът едва сега забеляза, че на трола му липсваха два пръста.

— Иначе какво?

— Махни я!

Вампирът дори не забеляза как раздразнението му отстъпи място на гнева. Неочаквано избухналата емоция предизвика болка в ръката и виолетова светлина, излизаща от пръстена-артефакт. Виолетовото сияние се предаде от ръката на вампира към ръката на каменния трол, стигна до рамото му и с ярко избухване я превърна в пясък.

Тролът застина за миг, не можейки да повярва на случващото се, а след това изрева от болка.

— Предупредих те — ядосано извика вампирът. — Вдигайте си каменните задници и изчезвайте оттук!