Алекс Кош - Огненият легион

Троловете започнаха да се изправят с явното намерение да нанесат същия погром, от който се страхуваше Даркин, но загубилият ръката си водач ги спря с вик:

— Спрете!

Изглежда не беше особено притеснен от загубената ръка, а и кръв не се виждаше. Вампирът разсеяно си помисли, че и идея си няма как точно е устроен организмът на покритите с камъни същества. Или не покрити, а състоящи се изцяло от него? Но тогава и мозъкът им би трябвало да е каменен… Глупост някаква.

Междувременно Догрон се взе в ръце, или по-скоро в ръка, така да се каже.

— Добре, да не усложняваме нещата — проговори бавно. — За отговор ще се върнем утре.

Каменоглавите безмълвно напуснаха резиденцията на Ордена, подчинявайки се на предводителя си. Очевидно случилото се беше голям шок за тях, досега се смяташе, че троловете не се влияят пряко от магията. Даркин и сам не можеше да повярва на това, което току-що направи.

— Страхотен си! — възхитено зачурулика Мари. — Толкова уверено говори с тях, а след това — бум! И му откъсна ръката! Страхотно!

— Невероятно — промърмори Даркин, като мислено се опитваше да разбере колко дни, седмици или месеци от живота си загуби за тази малка демонстрация. Зак много подробно му беше обяснил колко опасно е да се използва този артефакт и каква вреда може да нанесе на организма.

Докато Мари тичаше към изхода, за да се увери, че троловете са си отишли, Даркин се върна в кабинета и сериозно се замисли за създалата се ситуация. Какво би казала за това госпожа Елиза? Вампирът познаваше отскоро тази властна жена, но вече можеше да предскаже поведението й и някои нейни постъпки. И на практика не се съмняваше, че в този случай представителката на Висок дом Никерс би направила всичко, за да привлече троловете на своя страна и да ги накара да работят за благото на Империята. За благото на Империята в името на Дом Никерс или обратното… няма значение. Всъщност дори Орденът до този момент да не беше работил с троловете, това можеше да стане наистина изгодно споразумение. Освен това на Даркин много му се искаше да направи нещо полезно за хората, помагащи на нисшите вампири, като внесе своя дан в развитието на Ордена, така да се каже.

Докато размишляваше и бавно подреждаше оставените от госпожа Елиза книжа, неочаквано погледът му попадна на думата „трол“ в един от документите.

— Интересно…

Колкото повече четеше, толкова повече се изумяваше. Изглежда, че госпожа Елиза беше предвидила и появата на троловете в Ордена! Пред Даркин лежаха вече готовите договори за тролове, а също така и документи, разширяващи интересите на Ордена до други раси освен вампирите.

„Колко усложнения можеха да бъдат избягнати, ако бях прегледал всички документи до края — хвана се за главата Даркин. — И защо госпожа Елиза не ме предупреди предварително за идеята си?! Макар че няма какво да се оплаквам, нали тя съвсем ясно ми каза първо внимателно да се запозная с всички документи. Просто троловете дойдоха преди да успея да го направя…“

— Мари! Направи ми чаша као! — извика Даркин и доволно се облегна назад в стола. — И на себе си направи! Ще празнуваме началото на продуктивната съвместна работа!

Следващите няколко дни след завръщането ми от Царството на вампирите минаха в безкрайни ядове. Новината за обявяването на войната с Шатерския халифат, противно на всякаква логика, не предизвика никакви вълнения в Крайдол, но пък на нас ни осигури много главоболия. Първо, неочаквано се установи, че във форт Скол отива не само нашата петорка, а и всички третокурсници. Не знам как, но леля Елиза веднага успя да сключи договор с Империята за подновяване работата на Патрулите от нисши вампири, но вече не като част от програмата на Академията, а като инициатива на Огнения орден. Освен това политиката на Империята спрямо нисшите вампири, не без участието на същата тази леля, значително се смекчи, а на Академията й остана само да си гризе ноктите от яд, че е изтървала толкова изгоден договор. В резултат на това моите приятели трябваше да отделят цялото си свободно време за уреждане на всички проблеми на Ордена и на наново създадените Патрули от вампири. Не че това беше тяхно задължение… просто на моята леля много трудно се отказваше.

Второ, в Крайдол неочаквано пристигна комисия от Академията, чието първо желание бе да ни изгони от Прокълнатата къща. Тъй като тя поначало беше определена като място за настаняване на Патрула, всички разходи по възстановяването на сградата бяха поети от Академията. Разбира се, идеята да се разделим с мястото, където се намираше входа към Великата библиотека и беше разположен Фонтанът на съдбата, на нас съвсем не ни хареса. Така че сигурно щяхме да се разделим със старателно възстановения дом, ако неочаквано не ни се беше притекъл на помощ началникът на стражата Витор, който се оказа стар приятел на леля Елиза. Той заяви, че къщата е била дадена на Академията само за временно ползване, но фактически все още е собственост на града. И тук аз за пореден път се убедих колко е полезно да се поддържат добри отношения с леля — тя някак си успя да купи Прокълнатата къща със задна дата! Наложи се само да покрие разходите на Академията за ремонт и сградата вече беше част от собствеността на Висок дом Никерс. Наред с редица други сгради, купени за откриване на офиси на Ордена във всички градове на Империята. Моята спонтанна идея изведнъж толкова се беше харесала на леля ми, че тя започна наистина колосална дейност. Мисля, че тази властна жена веднага видя всички възможни ползи за Дом Никерс и сега развиваше дейността на Ордена по известен само на нея сценарий. Дори да си представя не можех, че е възможно за толкова кратко време да се променят толкова много от законите на Империята. Непоклатимите закони се пренаписваха буквално в движение в съответствие с плановете на пробивната ми леличка. Ако леля Елиза отговаряше със същото усърдие и на въпросите ми за моето семейство, тогава щастието ми нямаше да има граници. За съжаление, когато се опитвах да говоря за родителите си и за блокирането на способностите ми, леля веднага сменяше темата или изчезваше, оправдавайки се със спешна работа. Историята на семейството ме интересуваше и в светлината на странното послание, получено в замъка на Бойния клан. От него излизаше, че полуделият Майстор, предишният собственик на Прокълнатата къща, е мой роднина, може би дори е самият брат на баща ми, на когото съм кръстен. Тази тайна все още ми предстоеше да разгадая…