Алекс Кош: Огненият легион

Всички се огледаха подозрително, но не видяха никакви приятели.

— Телепатия — поясни вампирът, почуквайки изразително с пръст в слепоочието си. — Наистина, накъде всъщност плаваме?

— Нямам представа — честно отвърна Стил. — Някъде към Шарените острови, но те са няколко десетки. Може да се качим и да попитаме Зак. Той със сигурност ще се учуди на нашето появяване.

— По-добре утре — неочаквано за всички каза Чез и смутено поясни: — Нека останат още малко насаме. Кораб, романтика, такива ми ти работи.

— Тогава да поиграем на карти? — моментално предложи вампирът. — След като нямате пари, хайде да играем на кръв. Все пак и аз трябва да се храня, докато сме на път.

— Не-не-не! — хорово отвърнаха всички.

Корабът се отдалечаваше към изгряващото слънце, оцветило морето в червено-оранжеви тонове. Вълните се удряха в борда, издигаха се като мокри огнени езици и се разпадаха в блестящи искрици-капчици. Ако някой гледаше това зрелище отстрани, сигурно би помислил, че корабът лети на вълните на огъня…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5887

Преводът е направен специално за „Моята библиотека“ и се публикува в нея със съгласието на автора.

Оформление на корицата: gogo_mir, 2014 г.

За корицата е използвана картина от [[http://www.diary.ru/~ariteiny/p41232550.htm|Олег Бабкин]].

Откъс от песента „Нощ“ на група „Пикник“ — бел.пр.

Откъс от песента „Да те загубя“ на група „Ольви“ — бел.пр.

В оригинала „пробки“. Означава освен „тапи“ и „задръстване“ — бел.пр.