Алекс Кош - Огненият легион

Коронацията мина доста помпозно, колко ли струваха само фойерверките, създадени от най-добрите специалисти на Академията от огнения и въздушния факултети. А и другите факултети не останаха по-назад, показвайки красиво шоу с фонтани и растения. Ние с Алиса отново танцувахме, както в деня на нашето запознанство. Не беше минало много време от онази вечер в „Златния полумесец“, но сякаш беше цял живот.

След танците ме хвана леля Елиза и като се извини на Алиса, ме отведе настрани за няколко думи. Предварително бях готов тези думи да не са много приятни, нали отново „позорих семейството“, като танцувах с вампирка, но леля успя да ме изненада.

— Зак — неочаквано меко каза леля, — каквото и неразбиране да имаше между нас преди, трябва да призная, че решението ти да постъпиш в Академията се оказа наистина правилно. Сгреших в плановете си за теб и ти ми доказа, че си способен на удивителни неща.

„Ох, лельо, дори представа си нямаш на какво наистина съм способен“ — помислих си аз и с усилие сдържах усмивката си.

— Това да не е извинение?

— Може и така да се каже — тънко се усмихна леля Елиза. — Ти си герой, Зак, и мисля, че твоите родители биха се гордели с теб. Аз се гордея.

Да-а, да чуя похвала от леля — това беше нещо удивително. За това си струваше да побъркам целия Шатерски халифат.

— Имам малък подарък за теб. Вече си достатъчно възрастен, за да престанеш да живееш с престарялата си леля — тя ми подаде изтъркан ключ. — Това е ключ от къщата, която някога принадлежеше на родителите ти. Там отдавна не живее никой, но по моя заповед я оправиха и я оборудваха със заклинания по последна дума на Занаята. Наслаждавай се на самостоятелния живот, още повече — леля погледна към чакащата ме вампирка — ако има някой, който да ти прави компания.

— Ъ-ъ-ъ… и нямаш нищо против? — попитах озадачено.

— Тя е добро момиче — въздъхна леля. — Преди година щях да те убия със собствените си ръце само за един поглед към нея, но сега всичко е различно. Ти стана самостоятелен и достоен представител на Дом Никерс, а ние вече поддържаме бизнес отношения с вампирите и троловете… Брак с вампирка? Вече не звучи толкова страшно.

„Тя и за това ли знае! — ужасих се аз. — Кога е успяла?!“

— Забавлявайте се — потупа ме по рамото леля.

Посрещнах поредното щастливо утро седнал на перваза, любувайки се на спящата на огромното легло вампирка. Тъмните й кичури се разстилаха по белите възглавници, а стройното тяло съблазнително се очертаваше под тънкото копринено одеало. Лъч светлина от незакрития прозорец падаше на лицето на Алиса, но изобщо не й пречеше да спи. Мисля, че все още не можехме да се отърсим напълно от живота във форта и сякаш се опитвахме да наваксаме за всички безсънни нощи в Прокълнатите земи.

Мина вече седмица от коронацията. Бойните действия на границата утихнаха, военното положение в Империята беше отменено, а необходимостта от присъствието на толкова много ученици на Академията и Майстори отпадна от само себе си. Ние с Алиса се наслаждавахме на уединение в луксозната къща в самия център на Лита, а вечер често хапвахме цялата компания в „Златния полумесец“. Изведнъж стана ясно, че племенникът на императора може да си позволи да погуляе малко в компанията на приятели. И дори това, че някои от тях не живееха в столицата, лесно се решаваше с помощта на телепортите.

Даркин го назначиха за ръководител на целия спонтанно създаден от мен Огнен орден, събрал в себе си нисши вампири, тролове и целия клан Ноос. Бедният вампир едва не получи удар, когато чу новината, но приятелката му прошепна нещо в ухото и той бързо се съвзе. Като цяло имах чувството, че е късметлия с новата си приятелка, въпреки че да се съди за това само от няколко срещи беше малко раничко.

Мелисия и Невил отидоха до Древната гора, така че тук работата изглеждаше наистина сериозна, защото друидката искаше да запознае годеника си със своите родители. Викерс старши хем беше щастлив, хем се тресеше от страх пред запознанството с истински древните друиди, нали според слуховете родителите на Мелисия биха могли да са очевидци дори и на раждането на нашите неспокойни хилядолетни вампири.

Между другото, за вампирите. Итания замина обратно в замъка си, като преди това за пореден път се скара с бившия си съпруг. Мисля, че при тях това е нещо като традиция, придаваща на отношенията им някакъв чар и така любимия на Велхеор „ловен дух“. Самият Велхеор отново се окопа във Великата библиотека, заявявайки, че през следващите десет години изобщо няма да излезе от нея.