Алекс Кош: Огненият легион

— Имаме гости!

Вампирът вече беше свикнал с милата усмивка на момичето, затова веднага забеляза драматичната промяна — Мари изглеждаше много уплашена.

— Кой?

— По-добре виж сам.

— Добре — Даркин стана от масата и решително тръгна към приемната. — Да видим кой така те е… впечатлил с появата си.

Влизайки в приемната, вампирът направи още няколко крачки и спря. И не толкова от изненада или страх, а защото просто нямаше къде да отиде. Цялата приемна беше задръстена от огромни каменни тролове.

— Ами… добре дошли — бързо се окопити вампирът. — С какво може да ви помогне Орденът?

Разбира се, Даркин беше чувал много неща за троловете и дори познаваше Гръм — огромният собственик на ресторант, подозрително приличащ на представителите на тази раса. Но такова количество каменни фигури, натъпкани в малка стая, беше наистина изнервящо. Особено в светлината на факта, че Орденът беше създаден да помага единствено на нисши вампири и нямаше никакво отношение към посетителите. Освен това, доколкото знаеше Даркин, троловете не живееха в човешките селища и със сигурност не се появяваха в столицата. Каменните здравеняци не ги харесваха не само заради физическата им мудност, но и заради психическата — те имаха изненадващо уязвимо самолюбие. Ако някой трол по някаква си, известна само на него, причина стигна до заключението, че му се подиграват или се шегуват за негова сметка, той лесно може да изпадне в ярост и да попилее всичко наоколо. Собственикът на ресторанта в Крайдол беше странно изключение и се отличаваше с изненадващо спокоен нрав и нетролско спокойствие. А и честно казано, изглеждаше по-скоро като нормален човек — никаква каменна кожа, само огромни размери и свръхчовешка сила. Никой не знаеше със сигурност дали е трол или не, а да задават подобни въпроси… Нямаше такива глупаци.

Именно мисълта за неочакваните им пристъпи на ярост изплаши Даркин особено много — ако такава тълпа реши да се развихри, от представителството на Ордена ще останат само руини.

— Мари, скрий се в кабинета ми — тихо каза Даркин.

Вампирката с видимо облекчение отстъпи зад гърба му.

— Дойдохме да помолим за малка услуга — каза един от троловете, явно водачът. Той се отличаваше от останалите по смисленото си изражение на каменното лице и наличието на нормални човешки дрехи — панталони и тениска, а не обичайните набедрени препаски.

— Да изискаме! — раздаде се от тълпата.

— Да, да изискаме!

Неподвижните каменни фигури дори вдигаха скандали някак вяло и мудно. Въпреки това, ако Даркин можеше да пребледнее, непременно щеше да го направи. Въображението му вече рисуваше картина на причинения от троловете погром, но вампирът се справи с объркването и отговори честно:

— Орденът е създаден да помага само на нисши вампири. Съжалявам, но едва ли можем да ви помогнем с нещо.

Тролът в дрехи замълча за известно време, с което още повече изнерви Даркин.

— Първо изслушайте молбата ни — реши най-накрая водачът. — Това нали няма да ви затрудни?

На Даркин му се стори, че в гласа на трола се прокраднаха подигравателни нотки. Всъщност, за какво затруднение можеше да става дума, когато за това те молят десетина трола?

— С удоволствие ще ви изслушам — бързо отговори вампирът. — Нека да отидем в кабинета ми… — той погледна със съмнение към вратата, определено по-малка от размера на троловете. — Въпреки че… По-добре да поговорим тук.

— Казвам се Догрон, аз представлявам общността на троловете, живеещи в столицата. По-точно, представлявах я доскоро, тъй като всеки момент тя ще прекрати съществуването си.

— В столицата живеят тролове? — приглушено хлъцна Мари от кабинета.

Даркин също никога не беше чувал за подобно нещо, въпреки че какво ли би могъл да знае за живота в столицата?

— Аз не съм местен — леко виновно каза вампирът. — Бихте ли ми обяснили малко по-подробно що за общност е това? И какво работят… са работили троловете в столицата?

— Както и на нисшите вампири, на нас ни е забранено да се появяваме по улиците през деня. През нощта охраняваме складове, магазини и други подобни обекти в случаите, когато собствениците искат да икономисат от скъпите защитни заклинания. Нашите услуги определено са по-евтини. Макар никой да не афишира, че работи с нас — кой би искал да си признае, че няма средства за нормална охранителна система? Освен това много от нашите клиенти не горят от желание да ползват услугите на Академията за защита на собствеността си.