Алекс Кош: Огненият легион

„А ето и новото ми работно място!“ — изведнъж се сепна Даркин.

Купената за нуждите на Ордена сграда коренно се различаваше от пробутаната някога на Зак и компания Прокълната къща. Очевидно госпожа Елиза беше решила, че представителството на Ордена в столицата трябва да изглежда повече от авторитетно. Триетажната сграда може и да не се отличаваше с особени размери, но спокойно можеше да съперничи на жилищата на аристократите. Изящните златни украси и едва доловимите проблясъци на магическата защита се бяха превърнали в прекрасна рамка за знака на Ордена, състоящ се от извиващи се огнени езици.

След като се полюбува на сградата отвън, Даркин реши да продължи запознанството си с новата месторабота отвътре. Вратата сама се отвори пред него, явно не без помощта на някакво заклинание. Обстановката вътре изглеждаше чисто делова — нещо като просторна приемна с удобни дивани, няколко врати, вероятно водещи към кабинети, и мила секретарка, посрещнала Даркин с приветлива зъбата усмивка. Необичайно късо подстриганата кестенява коса обрамчваше красиво личице с остро любопитно носле.

— Здравейте. С какво може да ви помогне нашият Орден?

„Вече «нашият Орден» — възхити се Даркин. — А още няма и месец от неговото създаване.“

— Здравейте — малко смутено се усмихна той и отметна качулката си. — Предполагам, че аз съм вашият шеф.

Момичето го измери с насмешлив поглед, задържайки го малко на двата вечно пресни белега, пресичащи дясната му буза.

— А аз си мислех, че нашият шеф е ето тази дама.

— Каква дама? — не разбра вампирът.

Вратата на един от кабинетите се отвори и пред Даркин се появи госпожа Елиза. Скъпа черна рокля, прилепнала по едрата фигура, висока прическа и строго изражение — самата тя в целия си блясък.

— Най-накрая — раздразнено възкликна жената вместо поздрав. — Къде се губиш толкова време?

Разбира се, Даркин би могъл да й отговори, че е пристигнал в столицата на собствен ход, а това отнема малко повече време, отколкото пътуването с телепорт, но реши да запази мълчание. За краткото време, прекарано под ръководството на главата на Дом Никерс, вампирът вече беше разбрал, че мълчанието се явява най-добрия начин да се избягнат многобройни усложнения.

— Имперските пътища ме подведоха — направи опит да се пошегува той.

Благодарение на заклинанията на Майсторите жителите на Империята никога не бяха се оплаквали от качеството на пътищата и от много други удоволствия в живота, съпътстващи развитието на магическия прогрес.

— Това е Мари — представи усмихнатото момиче госпожа Елиза. — Тя ще ти помага да координираш работата на Ордена в Лита. Мари отлично познава столицата и може да бъде много полезна при решаването на различни въпроси.

— Даркин — представи се вампирът и се обърна към госпожа Елиза: — Простете, но не ми е много ясно с какво точно ще се занимавам.

— Ще разбереш — махна с ръка госпожата. — А аз трябва да отида в Меск Дейн, има проблем с местната стража. Изглежда не са много радостни от появата на Ордена. Оставих ти там едни документи, разучи ги, преди да започнеш работа.

И преди Даркин да успее да формулира поне един от многото си въпроси, госпожа Елиза изчезна зад вратата, водеща към улицата.

— Ъ-ъ-ъ… — успя само да каже Даркин, разпервайки безпомощно ръце. — Тя излезе…

— Не се притеснявай — обади се Мари, виждайки объркването на вампира. — Няма нищо сложно в нашата работа, ще ти помогна да се оправиш със всичко. На втория и третия етаж има жилищни помещения, после можеш да си избереш някое от тях, и ако имаш нужда от нещо, аз веднага ще поръчам.

Даркин още веднъж се огледа.

— Добре, жилище ще си избера малко по-късно. А къде е кабинетът ми? И имам ли изобщо?

— Разбира се — усмихна се вампирката. — Да вървим, всичко ще ти покажа. Ето тук е твоят кабинет, зад тази врата е отделът за намиране на работа, а там е стаята, в която са агентите ни.

Новоизпеченият началник на столичния отдел на Ордена отвори вратата и погледна в своя нов, и по-точно, първи в живота си кабинет. Просторната, светла стая с прозрачна стена, гледаща към малка градинка, изглеждаше много солидно. Оскъдната, но стилна обстановка само подчертаваше сериозността на обитателя на кабинета. И на Даркин му беше много странно да се чувства господар на такъв кабинет.

После той и Мари отидоха в отдела за намиране на работа. Както обясни момичето, работещият тук млад мъж — вампир, разбира се — приемал запитванията на всякакви организации и след това подбирал подходящи работни места за обърналите се към Ордена нисши вампири. Сега този служител отсъствал по някаква причина, и Мари кой знае защо не можа да обясни къде може да е отишъл.