Алекс Кош - Огненият факултет

Ромиус се сбогува с нас и нареди на един Майстор да ни заведе в един от кабинетите, за да си починем и да не се мотаем в краката им.

Минахме само на няколко метра от учениците, които стояха като вкопани. Очите им гледаха със стъклен поглед в нищото… Моето намерение можеше и да не се осъществи, но нищо не ми пречеше да опитам.

След като минах покрай цялата редица, аз спрях и рязко се обърнах.

— Виж, Дхарм!

Може да ми се е сторило, но сякаш Стил леко трепна. Леко…

— Какво правиш? — едновременно попитаха Чез и Алиса.

— Нищо, нищо — завъртях глава. — Нещо ми се стори…

В Академията влязохме през дупката на вратата, а един Майстор ни отведе в един кабинет и после ни донесе вечеря. Като се замисля, през последните месеци всяко наше ядене беше вечеря…

Поприказвахме още малко и легнахме да спим кой където свари. Чез и аз — на креслата, а Алиса — на дивана.

Събудиха ме след няколко часа. Алиса и Чез още спяха, но ми се стори, че в тъмното светнаха две червени зеници.

Дойде да ме вземе самият Ревел.

— Готов ли си? — вместо поздрав рече той. Прозинах се.

— За проверка ли?

— Това не е проверка — успокои ме той. — Да ти нямаме доверие след всичко, което се случи, би било направо свинщина от наша страна. Ти смяташ ли ни за прасета?

Леко се обърках.

— Не, не ви смятам — уверих го.

— Тогава недей да задаваш глупави въпроси.

Стигнахме до телепортите.

— Оправили са ги? — изумих се аз. — Толкова бързо?

— Не всички — призна Ревел. — Само тези, които отиват до жилищните помещения и до етажа на Майсторите. Там, между другото, някой изрядно е потършувал…

Знаех кой. Навсякъде, откъдето през този ден бях минавал, цареше, ако не пълна разруха, то страхотна бъркотия.

— Троловете, най-вероятно — предположих.

— Те, разбира се, че кой друг — усмихна се Ревел. Нещо ми подсказваше, че той прекрасно знае кой е виновникът за погромите…

Ние се пренесохме на седмия етаж и там срещнахме Ромиус и Келнмиир.

— Добро утро, Зак — заусмихва се вампирът.

— Добро да е — измърморих.

Към този вампир имах известни подозрения. Мисля, че от самото начало ме беше лъгал…

— Е, май дойде време да ни кажеш тайната си — каза Ромиус.

— Нямам тайни — недоволно отвърнах. — Как е Шинссимус? С него всичко наред ли е?

— Няма какво толкова да му се случи — махна с ръка Ревел. — Мога да го поздравя от теб. Тъкмо отивам при него.

— Непременно го поздравете — настоях аз. — Чез и Алиса също го поздравяват.

Майстор Ревел си тръгна и ние поехме бавно по коридора.

— Какво става с Кейтен и с останалите? — продължих да разпитвам.

— Обработваме ги — вдигна рамене Ромиус. — Засега обаче няма резултат.

— Как така няма?! — смаях се аз. — Така ли ще си останат?!

— Не — уморено отговори Ромиус. — Ще махнем хипнозата. Но все още не можем да открием шпионина…

— Да ви кажа — казах аз многозначително, — имам някои подозрения.

— Подозрения ли? — оживи се Ромиус. — Я сподели…

— Направиха ми впечатление някои неща, които не се връзват, но това са само мои заключения — предварително се оправдах аз. — Изобщо… ще ви разкажа всичко, а вие решете. Когато се взриви хранилището, ние бяхме на нашия етаж и след взрива веднага побягнахме към телепортите, а там срещнахме трола. Това вече съм го разказвал. Когато по-късно попитахме Стил къде тролът го е хванал, той каза, че е ходил до тоалетната на етажа… тоест на нашия етаж, нали сме на един етаж. Значи е трябвало да се засечем, а това не се случи.

— Звучи съмнително — каза вампирът. — Но аз мога да ти разкажа поне един вагон и малко отгоре такива неща.

— Съгласен съм с теб — кимнах аз. — Но това не е всичко. По-късно, когато решихме да отидем до Музея на историята, Стил каза, че никога не е бил там. Което не е вярно. Невил го е виждал в Музея…

— Това вече е по-сериозно — призна Ромиус. — Има ли още нещо?

— Има — казах аз, като се мъчех да прикрия триумфа си. — Днес, когато на площада минах покрай него, уж без да искам, изрекох едно име, което бях чул от троловете. Веднага реших, че това е името на предателя, защото името със сигурност е шатерско. Троловете нямат такива имена.

— Какво име? — с интерес попита Келнмиир.

— Дхарм.

Ромиус и Келнмиир се спогледаха.

— Това наистина е шатерско име. Но и десетимата бяха хипнотизирани. Дори да се казва така… той със сигурност е използвал психоматрица…

— Какво е използвал? — учудих се аз.

— Ще ти обясня. За да не бъде разкрит шпионинът при залавянето му, има разработен метод за налагане на психоматрица. Шпионинът издава команда и върху личността му се наслагва друга личност… нещо като автохипноза. Затова той не е могъл да реагира на собственото си име.