Алекс Кош - Огненият факултет

Дълго време седях на леглото и мигах с очи.

— Така… — Ромиус се надигна. — Както виждам, ти си добре, затова марш оттук! И без това си имам купища работа, а съм седнал да си губя времето с теб…

Станах бавно от леглото.

— Здрав си като дракон, не ми се преструвай — бодро изрече Ромиус. — Хайде, върви на четирийсет и третия етаж — здравната служба е празна. Ще поседиш там половин час, а после — веднага в Залата на Малката сила. Там вече те чакат.

— Добре — кимнах аз. — А къде е Келнмиир?

— Нямам представа — небрежно отвърна Ромиус. — Шляе се някъде. Той вече е официален консултант и може да ходи където си поиска. Затова си пъха носа навсякъде, върви го следи…

С Ромиус се сбогувахме при телепортите. Той влезе в единия, аз — в другия. Признавам си, вече не можех да погледна телепортите и да не ми се смрази кръвта, но какво да направя?… Все някакси трябваше да се придвижвам из Академията. Макар че, както ми каза Ромиус на път за телепортите, Майсторите бяха решили да построят стълбища, но не се знаеше кога…

В здравната служба ме посрещна един друид, невъзмутим, както винаги. Той ми посочи едно от леглата и ми заръча да си почивам, докато се върне.

На изхода от здравната служба ме пресрещна Келнмиир.

— Каква среща! — развика се той. — Как се чувства нашият герой?

— Вашият ли? Не знам, не съм го срещал…

— И скромен при това — потупа ме по гърба Келнмиир. — Дерзай! Не всички удържат бремето на славата.

След визитата в здравната служба се чувствах направо превъзходно. Дори мислите ми бяха подредени… за пръв път през последните месеци.

— Не се опитвай да ме баламосваш! — казах твърдо на вампира. — Ти спря там, където Алиса попада в моята скромна стая.

— Какво си се лепнал? — възмути се Келнмиир. — Добре, нека е твоето. Видях те на площада и след това за малко те забравих. Но само докато не видях това, което ти се случи по време на изпита. Твоят случай ме заинтересува, но още повече ме заинтересува това, че с теб се зае лично Ромиус. А когато разбрах, че той е твой чичо…

Ето пак. Защо всички се вълнуват толкова от факта, че Ромиус е мой роднина?

— След това ние с Алиса имахме малък инцидент с дневния клан… и съвсем случайно се озовахме пред твоя дом. Само не ме питай как съм разбрал, че точно това е твоят дом. Познах по аурата. Обмислих нещата и реших, че познанството с теб ще бъде от полза за Алиса. Нямаше да бъде излишно да си има приятел в Академията. Затова й заповядах да влезе в стаята ти и много строго й забраних да не причинява вреда на когото и да било. Не е ли добър повод за запознанство?

Много хубаво! Излиза, че ако не беше капризът на вампира, можеше и да не се запозная с Алиса. Но пък не ми се искаше много-много да му благодаря.

— Ти си бил голяма работа — само успях да кажа.

— Разбира се — усмихна се самодоволно вампирът. — Дори нещо повече! Почти съм уверен, че ако тогава на площада не се бях опитал да изследвам твоята хипноза и не я бях разбутал, на изпита нищо нямаше да се случи. Нямаше да има никакъв сензитивен шок и ти нямаше да си тук…

— Поразен съм! — признах си аз след дълга пауза. — Успял си навсякъде да си пъхнеш носа. Да не би да имаш и нещо общо с нападението над Академията?

— Не — врътна глава вампирът. — Тук някой ме изпревари… Затова пък ти помогнах онази сутрин, когато те нападнаха. Спомняш ли си онези юнаци, които по странен начин се изпобиха, вместо да те преследват?

— Това също твоя работа ли е?!

— Много ясно — отново се усмихна вампирът. — Защо стоим тук? Да вървим да се повеселим! Не ти ли казаха? Съкурсистите ти са решили да ти организират изненада…

Е, хубава изненада, няма що! Щом всички се натискат да ми разказват за нея…

— Ами, да вървим — отговорих аз. — Да си призная, огладнях като дракон…

Келнмиир възторжено ме повлече към телепортите. Същинско дете е! Само дето това дете толкова ловко успя да промени живота ми…

След малко се усетих, че вампирът ме тегли към Залата на Малката сила.

— Тук ли ще е купонът? — попитах аз и нерешително спрях пред вратата на залата. — Шинс със сигурност няма да одобри това…

Вратата на залата се отвори и самият Шинс надникна оттам.

— Зак! Влизай, откога те чакаме!

Влязох в Залата на Малката сила малко объркан.

Тъмнина…

И изведнъж се чу възглас:

— Пали!

В същия момент залата се освети от десетки фаерболи. Те се понесоха към тавана и образуваха кръг… или буквата „О“? Сякаш беше буквата „О“…