Алекс Кош - Огненият патрул

— Глупак — Алиса бързо отскочи в посока на Наив и едва успя да избегне летящата към нея Ледена стрела.

Интересно как смятаха Майсторите да ни защитят от тези летящи парчета лед, наречени „стрели“ по някаква странна причина? Едно е да се защитиш от Огнено кълбо, а съвсем друго — да прихванеш във въздуха Летяща стрела. Просто очите не могат да я уловят!

Аз размишлявах, но тялото ми инстинктивно се задейства. Светкавично издигнах пред нас една универсална защитна стена собствено изобретение, и… едва успях да се просна на пода, пропускайки над себе си няколко Ледени стрели.

Дракон да ме вземе! Пак не се получи…

— Зак! „Скачач“! — призова в движение Невил и пусна към един от противниците Огнена птица.

Накратко казано, номера „скачач“ се основава на новата ми способност да левитирам. Откакто нивото на енергията ми се увеличи, аз изведнъж се научих… да летя. Наистина. За кратко, по малко, но все пак летя! Всъщност, аз едва ли бих могъл да летя под купола само за сметка на левитацията, но ние измислихме друг вариант — просто трябваше да се подхвърля с един кратък левитационен импулс. Чез веднага кръсти този номер „Ритник в задника“, но, разбира се, на мен точно това име не ми хареса. „Скачач“ звучеше къде-къде по-хубаво.

Както и в предишния двубой, не можех да видя какво се случва около мен. Тялото ми автоматично избягваше Ледените стрели, а самият аз хвърлях в отговор Огнени топки или Огнени птици.

Добре, обратно към номера на „скачача“. Остава да си избера цел. Колко жалко, че качулките крият лицата на противниците, а ливреите правят човешките фигури на практика еднакви. Въпреки че… дребничкия Ейнджъл, новият приятел на бившата ми приятелка, все пак разпознах! Той ще бъде и моята мишена.

Основният компонент на моята атака е изненадата. Никой не очаква от мен това, което ще направя… във всеки случай ние на това разчитахме, когато уточнявахме тактиката на двубоя.

Аз рязко отскочих под самия купол и, оттласквайки се с всичка сила от него, полетях като снаряд право към Ейнджъл. Всичко това отне само няколко секунди и никой нямаше време да реагира, особено Ейнджъл, който в този момент явно се канеше да атакува Невил.

Номерът сработи великолепно. Никаква магия. Просто с цялата си тежест се стоварих върху анемичния Ейнджъл. От удар с такава сила даже и на мен ми причерня пред очите. Какво почувства моят противник си знаеше само той, но си мисля, че нямаше приятни усещания.

За известно време след такава атака аз бях идеална цел, затова Чез веднага ме прикри, като направи Огнен щит пред мен и сам обикаляше наоколо за по-сигурно.

Много бавно и с накуцване се надигна Ейнджъл и в главата ми отново проблесна мисълта за това как Наблюдаващите биха могли да го защитят от счупване на врата например. Но приятелите на Ейнджъл не ме оставиха да разсъждавам върху тази благодатна тема, а решиха да отмъщават. Предимството сега беше на наша страна и „Водните“ спешно трябваше да отстранят някой от нас.

И за тази цел те избраха точно мен.

В моята посока едновременно от четирите страни излетяха Ледени стрели с размера на ръката ми. Около дузина!

Пет от тях заседнаха в Огнения щит на Чез, две успях да избягна сам, а останалите с голи ръце ги отби внезапно появилата се Алиса.

— Не пропускай шанса си — тя ми се усмихна, показвайки фини остри зъби, и отиде на помощ на Наив.

А ситуацията с нашето огнено момче беше много, много зле. Пълната фигура не му позволяваше толкова лесно да избягва Ледените стрели и така той вече беше успял да получи няколко от тях — една в крака и две в рамото.

Противниците веднага се нахвърлиха върху него, като чакали, надявайки се да го довършат бързо, но в защита на брат си се притече Невил. Той огради Наив със щит и показа чудеса на ловкост, за да привлече вниманието на съперника върху себе си. Затова Алиса се втурна да помага.

Чез, доколкото разбрах, прие дуел един срещу един с Алик и никой нямаше намерение да се намесва — това си беше тяхна работа.

Аз без да се замисля отправих пет Огнени птици към един от нападателите на Невил. Но закъснях, както и Алиса.

Невил прекалено много се откри, защитавайки брат си, така че просто не можа да се измъкне от огромната ледена топка с размера на главата ми.

Ударът го отхвърли на няколко метра и той тежко удари пода. Но Невил беше здраво момче и една снежна топка не беше достатъчна, за да го изкара от битката. Доста пъргаво скочи на крака и успя да избегне още една Ледена стрела. Но въздействието от ледената топка не беше минало и следващата Ледена стрела го улучи. Със забита в рамото ледена висулка той падна на пода и не направи повече опити да се изправи.