Алекс Кош: Огненият патрул

— Повече от всякога! — бодро отвърна Чез на учителя ни по практическа магия и декан на Огнения факултет.

— Така си и помислих — кимна Шинесимус. — Разчитам на вас, момчета. Знам, че няма да ме разочаровате.

Да се побъркаш, вече цяла седмица сме свидетели на театъра „добрия Шинс“ и всеки път имам странното усещане за нещо изкривено… все едно откачил природен закон, честно. Най-лошото е, че с останалите ученици той се държеше както обикновено — наказва, тормози, издевателства, и само нас едва ли не за ръчичка ни води. Вече целият факултет ни гледаше накриво, а той си продължава в същия дух. Дори си мислех, че това е специален тормоз над нас, с учебна цел, така да се каже. Има такова нещо, психотренинг се нарича — това е, когато се опитват по различни начини да те изведат от равновесие. Това е много, много неприятно, да ви кажа… Съвсем наскоро на подобен тест бяха подложени всички ученици, за да се разкрие шпионина, проникнал в най-елитното учебно заведение на Империята. В крайна сметка разкрих го аз и то след като копелето успя да организира атака срещу Академията. Но, трябва да се отбележи, ние много бързо израствахме — преподаваният материал значително се увеличи и ние за няколко месеца научихме неща, които преди са се преподавали в продължение на години. Така че и от тормоза има някаква полза… Като се замисля, целият ми живот си е един солиден психотренинг.

— Всички въпроси — към Зак — веднага си изми ръцете Невил.

Нахалник. Такова предателство не очаквах от него.

— Мисля, че Закари няма да ни подведе — усмихна се Шинс. — Аз предлагам да отивате към арената. Крайно време е да започвате.

— Разбира се — протегнах се и се огледах. — А къде е Келнмиир? Нещо днес не съм го виждал.

Висшият вампир много ми помогаше, и за да бъда честен, именно той, а не аз, спаси Академията.

— Вампирите сутринта излязоха от Академията — каза Шинс. — И сега не е време да мислиш за това.

— Но…

— Това е всичко — прекъсна ме учителят. — Хайде бегом на терена и дайте най-доброто от себе си!

Бях толкова изненадан от внезапното изчезване на Келнмиир, че дори не усетих как минахме през тълпата и се озовахме на бойното поле.

— Дами и господа! — прогърмя с метален глас автомага — Добре дошли на финалите на отборните двубои между първокурсниците. Във финала ще се срещнат отборите на Огнения факултет и Водния факултет. За Огненият факултет ще участват…

Докато автомага изброяваше имената ни, ние проведохме заключителния етап на подготовката си, най-вече в морален план.

— Наив, опитай се да не ме нараниш, както стана на последната тренировка — тихо каза Чез. — Не искам да отида в здравния пункт с изпържен без причина задник.

— Сам си си виновен — застъпи се за брат си Невил — вечно се мотаеш в краката му.

— Аз? В краката му?

— Като малки деца сте, наистина — засмя се Алиса и ми намигна.

Малко се обърках. Как да го разбирам това? Като приятелски жест или че все пак е променила мнението си…

— Зак, престанете вече… — започна вампирката, но автомага не й даде да продължи.

— Моля учениците да заемат позиции.

Веднага млъкнахме и пристъпихме към линията. Всяко забавяне беше равносилно на загуба, а това не го искахме.

— Пригответе се — чу се от автомага и ние послушно вдигнахме качулките на главите си, които, подобно на нашите ливреи, се явяваха добра защита срещу всяка магия. Е, в разумни граници, разбира се…

От тълпата се чуха нестройните викове на нашите фенове:

— Гори!

Много бързо призива „Гори“ на Чез беше станал своеобразен девиз на нашия факултет.

В същото време тълпата се организира и започна да скандира:

— Гори! Гори! Гори!

Няколко секунди по-късно Енергийния защитен купол (ЕЗК) изцяло ни отдели заедно с нашите противници от звуците на външния свят. Благодарение на този купол зрителите бяха защитени от всички форми на магия, а ние можехме да се концентрираме изцяло върху борбата — отвътре ЕЗК беше напълно непрозрачен и звуконепроницаем.

Настъпи кратка пауза — два факултета, две противоположни стихии се изправяха едни срещу други и привикваха с оглушаващата тишина на затворения купол. Тази пауза все пак беше достатъчна за размяна на кратки и доста злобни погледи…

Първи не издържа Наив. Въпреки, че на чист елирски го бяхме помолили да не започва първи, огненото момче взе, че направи коронното си огнено кълбо. И то какво! Ако ние с Чез не бяхме се отдръпнали навреме, боят за нас щеше да свърши преди да е започнал.