Алекс Кош - Огненият патрул

— Не! — скочи да защитава момичето облеченият в най-скромен костюм вампир — По-добре убийте мен!

— С удоволствие — съгласи се Велхеор и небрежно отблъсна вампирката. — Въпреки че… такава самоотверженост изисква специална награда.

Той замахна и удари вампира през лицето, раздирайки с нокти черната маска и скритото под нея лице. От плитките прорези веднага бликна кръв, но жертвата дори не трепна.

— Благодаря ви — процеди през стиснати зъби.

— Жени — въздъхна Велхеор, облизвайки нокът. — От тях само проблеми. Ето че и един невинен вампир пострада. Между другото, не се учудвайте, но раните, нанесени от Висш вампир, не са лесни за изцеление и регенерацията тук няма да помогне. Изцелението трябва да си го заработите.

Пострадалият смирено наведе глава и не каза нищо. Зад гърба му надничаше уплашената вампирка. Въпреки че лицето й беше покрито с маска, Висшите вампири отлично почувстваха силата на нейните емоции.

— Някой друг иска ли да се оплаче? — с интерес попита Келнмиир.

Цялата тълпа от вампири, изглеждащи толкова самоуверени само преди минута, уплашено мигаше с очи и мълчеше.

— Не, разбира се — увери ги вампирът с издрасканото лице. — Вие казахте вашите… хора? Това как да го разбираме? Наистина ли ще трябва да помагаме на… хора?

— Щом съм казал, че ще помагате на хора… — тихо започна Келнмиир.

— … то вие ще помагате на хора — завърши Велхеор, не можа да се сдържи и добави: — А ако кажем, че трябва да помагате на тролове, ще помагате и на тролове. А ако…

— Спокойно, Вел. Мисля, че те вече разбраха какво искаш да кажеш — нетърпеливо го прекъсна приятеля му.

Нисшите вампири внимателно наблюдаваха гостите от столицата.

— И в какво ще се изразява тази помощ?

— Във всичко — кратко отговори Келнмиир. — Помагате във всичко, за което бъдете помолени, а понякога дори и за това, за което не са ви молили.

Започналият преговорите вампир очевидно искаше да зададе и други въпроси… но желанието по-бързо да напусне залата все още беше по-голямо от любопитството му.

— Ще го направим — примирено каза той. — А как ще познаем тези, на които трябва да помогнем?

— Много просто — отговори Велхеор, сядайки обратно на стола. — Чували ли сте за новото постановление на Главния Съветник, временно изпълняващ задълженията на император?

Вампирите дружно поклатиха глави.

— О, да, разбира се, не знаете — усмихна се Велхеор. — Накратко, от сега нататък във всеки град, в зависимост от големината му, ще се изпратят определен брой Патрули. Знаете ли какво е Патрул?

Вампирите отново поклатиха глави.

— Патрулът — това е новото формирование за поддържане на реда, който се съставя изцяло от Майстори.

— И ще трябва да помагаме на Майстори? — Вампирите бяха ужасени.

— Да — рязко отговори Келнмиир. — Още един риторичен въпрос — и броят на вампирите в този провинциален град ще започне да намалява много бързо.

— Във вашия град ще има няколко от тези патрули — сякаш нищо не се е случило, продължи Велхеор. — Трябва да помагате само на един конкретен Патрул — този, в който ще е вампирката от Дневния клан. Разбрахте ли?

Пограничните вампири бързо закимаха.

Висшите вампири напуснаха кръчмата половин час по-късно. Леко намалялата компания местни вампири прелетя малко по-рано, като носеха със себе си гърненце с пепелта на бившия си предводител.

Преди да напусне, Велхеор се доближи до собственика на кръчмата и дълго време обсъжда нещо с него. В резултат на това удовлетворения вампир връчи на стреснатия човек кесия с монети и надраска нещо с нокът по дървения плот.

— Какво му каза? — попита Келнмиир, като излязоха от кръчмата.

Велхеор загадъчно се усмихна.

— Нищо… просто промених името на това забележително заведение.

— Палячо — Келнмиир се засмя. — Надявам се, че не си го кръстил на себе си? В заведение с име „Най-кървавият вампир на хилядолетието“ е малко вероятно да влязат хора.

— Не говори така — направи се Велхеор на възмутен. — Името е просто прекрасно — кръчма „При добрия вампир“.

— Шегуваш ли се?

Велхеор си оправи качулката.

— Не подхожда ли? Сега е модерно да бъдеш добър, затова реших да сменя имиджа си. Вече бях „най-кървавия вампир на хилядолетието“, сега ще се опитам да стана най-добрия.

— Опитай — сви рамене Келнмиир. — Към нисшите, както забелязах, твоята доброта май не се простира?

— Драконите да ги вземат — махна с ръка Велхеор — Несъвършенства. Как тази тълпа от идиоти може да помогне на децата? С една дума — те са безполезни.