Алекс Кош - Огненият патрул

Дракон да ме вземе, ако се стигне до магии…

В залата се втурна младши сътрудник и бързо каза:

— Имате гости!

Чез се опомни и бързо изгаси Огнените топки, правейки го точно навреме.

Следвайки нисшия вампир, в залата влезе самият Ромиус Никерс. В сивата ливрея на Върховен Майстор и с тояга от известното дърво „тувит“ в ръце.

— Добър ден, дами и господа. О, и ти ли си тук, Велхеор? Виждам, че имате празненство — с усмивка каза той. — Какво празнуваме?

— Масово избиване на плъхове — омърлушено се усмихна Велхеор.

Отне ми известно време да дойда на себе си и да възстановя душевното си равновесие.

— Поводи повече от достатъчно, — изтръгнах от себе си. — Моите уважения, Ромиус, отдавна ви очаквахме.

Въпреки нервността си аз си спомних за нашето споразумение да се обръщам към него на публично място само на „вие“.

— Така ли? — изненада се Майсторът. — Странно, аз изобщо нямах намерение да идвам, но Майстор Ревел искаше да говоря с теб по повод участието ти в изследванията.

Ние се спогледахме изненадано, моментално забравяйки всички разногласия.

— Но вие ни писахте, че непременно ще посетите Прокълнатата къща, веднага щом имате свободно време — неуверено каза Алиса, сядайки на стола.

— Аз съм ви писал? — изненада се Ромиус. — Кога е било това?

— Ето писмото — Невил бръкна във вътрешния джоб на ливреята. — Къде ли е… — Викерс старши учудено погледна към нас. — Сигурен съм, че беше в този джоб. Той се затваря херметически, нищо не може да падне от него!

— Почакайте — помоли ни Ромиус. — Разкажете ми всичко отначало. Какво е станало тук и къде изобщо е Кейтен? Той е вашият надзорник, нека той да ми обясни всичко.

— Дракон да ме вземе — казах тихо, сядайки обратно на стола, и повторих бавно, опитвайки се да получа максимално удоволствие от думите: — Дракон… да… ме… вземе…

Келнмиир се събуди в пълна тъмнина. Тя беше навсякъде, и преди всичко в него самия — той целият се състоеше от тъмнина. Не можеше нищо да чуе или види, защото тялото му като такова просто не съществуваше. Келнмиир се чудеше как изобщо можеше да мисли.

Минало е много време, или само секунда… той не можеше да определи, защото тук нямаше нищо. Само мисли, и тъмнина…

Как попаднах тук? Спомням си, Кървавият бог ме подхвърли и… тъмнина. Може би ме е изял? По-скоро не, защото тогава щях да съм умрял, а май съм още жив… или това е самата тя, загадъчната и необяснима смърт?

Съвсем неочаквано, някъде дълбоко в съзнанието му се появи нещо чуждо, сякаш някой надничаше в мислите му.

Келнмиир притихна, опитвайки се да не мисли за нищо.

— Страхуваш ли се? — появи се съвсем чужда мисъл.

— Не — помисли в отговор Келнмиир.

— Правилно — съгласи се невидимият събеседник. — Няма от какво да се страхуваш. Аз, като истински баща, не искам да навредя на собствените си деца.

— Татко? — мислено се ухили вампирът. — Какво искаш от мен, татко?

— Правилно разсъждаваш — одобри събеседникът. — Имам за теб една много интересна мисия. Обещавам, че няма да скучаеш, а наградата ще надмине всичките ти очаквания.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4868

Преводът е направен специално за „Моята библиотека“ и се публикува в нея със съгласието на автора.

За корица е използвана адаптирана обложка от руското издание с художник Олег Бабкин.