Алекс Кош - Огненият патрул

Успокои ме. А Алиса говореше нещо за едно на сто… Разбира се, аз съм Човек на съдбата, и всички тези вероятности би трябвало да работят в моя полза. Но кой знае кога и в какво точно може да се прояви това?

— И после душата ми ще почернее и ще стана също така вреден и кръвожаден като теб — тъжно се усмихнах аз.

— Е, не — изведнъж стана сериозен вампирът. — Толкова кръвожаден като мен никога няма да станеш. А за душата… сериозно се съмнявам, че тя може да почернява или побелява. Дори да почервенява ми изглежда малко вероятно. Аз ще ти кажа, като един вид специалист в тази област, душата — тя е безцветна. Освен това, духовната същност може да бъде много по-различна от характера на самия човек.

— Как така? — не разбрах аз.

— Имам една теория — в гласа на вампира се появи гордост. — Душата — това е като човешки скелет, върху който се наслагват всички жизнени ценности, навици, принципи, и в резултат се получава личност. Грубо казано, ако човек поначало има добра душа, това изобщо не означава, че той ще бъде добър. Ако е поставен в неправилна жизнена среда, то той лесно може да се превърне в хладнокръвен убиец. Въпреки че в дълбините на душата му ще го мъчат угризения на съвестта, това изобщо няма да му попречи да убива хора. Същото може да бъде и наобратно… Но това е само една теория — душата не може да бъде просто „добра“ или „лоша“, както и самия човек. Тя само определя склонността на човек към добро или зло в дадена ситуация. Впрочем, на практика всичко е много по-сложно, но мисля, че схвана идеята.

Много приблизително, честно казано.

— А какво тогава се случва в момента на трансформация на човека във вампир?

— Считам, подчертавам, това е само мое мнение, че процесът на трансформация на човека във вампир освобождава душата от оковите на разума и всичко онова, което спира хората, когато искат да направят някаква гадост. Освобождава от страха и угризенията на съвестта, разума и инстинкта за самосъхранение. Вампирът прави точно това, което иска, без никакви задръжки. Кой е виновен, че във всички хора, в една или друга степен, присъстват лоши душевни качества? Но, пак казвам, това е само теория.

Е, какво пък, поне никакво почерняване на душата ми не се предвиждаше. От друга страна, Велхеор окончателно ме обърка. Неконтролируеми вампири, които правят само това, което пожелае душата им, която, на свой ред, е устроена някак по-особено. Всичко беше твърде неясно и неопределено.

— Както вече разбра, тук без литър водка, тоест вино, няма да минеш — засмя се вампирът. — Но засега не бързай да униваш. Почини си малко, разсей се, а довечера аз ще се свържа с Ромиус и заедно ще поумуваме какво можем да направим в тази ситуация.

— Добре — въздъхнах аз. — Ще се опитам, но няма да е лесно да се разсея. Все пак след няколко дни, ако правилно съм те разбрал, аз окончателно ще се превърна във вампир.

— Да — потвърди Велхеор. — Имаш още ден-два в запас. Ще мислим. А ти… постарай се да не се ядосваш и да не се изнервяш. Разбира се, от това душата ти няма да почернее, но по-добре се дръж в ръце.

Разбира се, лесно му е да го каже. Сеонецът ми открадна справочника със заклинания, дневника, очилата „пелена“, на туй отгоре ме превърна в нисш вампир. Алиса повече не иска да говори с мен и, според мен, просто ме мрази. Келнмиир умира при много странни обстоятелства, за които все още нищо не зная. Кейтен изчезна неизвестно къде и очевидно не планира да се връща. Невил „прегоря“ и никой не знае кога отново ще бъде в състояние да използва своите способности, в допълнение, след края на практиката ме чака наказание, така че нашата петорка при всички случаи ще бъде отстранена от занятия. Някъде до града живее, лишен от памет и личност, Стил, и следващата седмица ще има пълнолуние, по време на което, според видението ми, Прокълнатата къща се превръща в странно чудовище. А за всички останали… животът е прекрасен.

— Душевно спокойствие — многозначително каза Велхеор. — Ще тръгвам, а ти полежи още малко, вземи се в ръце.

— Чакай — сетих се аз. — Искам да знам какво се е случило с Келнмиир? Как е умрял?

— После — бързо каза вампирът и изчезна зад вратата.

След разговора с Велхеор аз просто не можех да се отпусна. Той сякаш специално ми наговори един куп неразбираеми неща и окончателно съсипа настроението ми. Всъщност не, неразбираемите неща ги каза той, но настроението аз си го съсипах. Във всеки случай, и дума не можеше да става за душевно спокойствие.