Алекс Кош - Огненият патрул

— Ти какво? — задавих се аз. — Отвратителен съвет.

Колкото и да е странно, Девлин сподели моето мнение.

— Не мога — сякаш за да оправдае, каза той. — Той е… мой брат, и… — гласът му започна да укрепва. — Аз съм офицер от стражата, а не убиец!

Даркин с подигравателна усмивка гледаше мъките на по-малкия си брат.

— А ти какво се усмихваш? — Велхеор вдигна Даркин за яката като палаво кученце. — Така ли ще слушаш как те оскърбява? Защо не се разправиш с него?

— Той не ме дразни — опита се да свие рамене Даркин. — Нека говори каквото си иска.

— Стига си ме баламосвал — отсече Велхеор, поглеждайки всеки един от братята. — Или сега излизате не двора и се биете до смърт, или се прегръщате и млъквате. Ясно ли е?!

Нашата петорка откровено се любуваше на способността на вампира да решава проблеми. Изглежда, че най-кървавият вампир на хилядолетието лесно можеше просто да ги изкомандва… което, като цяло, си беше съвсем логично.

Но вампирът не спря дотук. Речено — сторено. Велхеор скочи от стола си, освобождавайки мястото за Девлин.

— Бързо сядай на мястото ми — нареди вампирът. — И ще стоите и пиете вино дотогава, докато не решите всичките си проблеми.

Да, пред истинския вампир, преживял десетки векове, и изтупания страж, и самоуверения нисш вампир се чувстваха като малки непослушни деца. Примерно така се чувстваше Невил близо до Мелисия, макар че това ни най-малко не намаляваше привързаността му към нея.

Толкова различните братя послушно седнаха един до друг и, въпреки че не започнаха приятелски разговор, поне спряха да се ругаят. Във всичко това имаше само един минус — сега нямаше да разберем защо братята така се мразеха. Във всеки случай, поне докато не ми се предоставеше възможност да ги разпитам поотделно.

— Не забравяй — Велхеор размаха пръст към Даркин, — още не си заслужил прошка, белегът си остава при теб.

За какво говореше той?!

Междувременно Чез реши отново да направи опит да съживи нашата компания:

— Приятели! И все пак, въпреки всичко, днес имаме празник. Нека забравим за момент всичките си проблеми и да се порадваме на нашата победа!

Погледнах приятелите си.

Даркин и Девлин демонстративно се игнорираха един друг, седейки на съседни столове — това би изглеждало глупаво, ако не беше толкова тъжно. Алиса гледаше навсякъде, само не и към мен, и старателно мълчеше. Невил явно искаше сега да не е тук, а в общината на друидите, така че цялото му изражение казваше само едно — „кога ще свърши всичко това?“. Велхеор продължаваше хитро да се усмихва, но, както ми се струваше, предишният му ентусиазъм се беше загубил някъде, най-вероятно там, където беше загинал Келнмиир. Дори Наив дъвчеше без особен апетит, а това само по себе си беше безпрецедентно събитие!

— Ех, за какво ли стоя тук с вас? — въздъхна Чез, виждайки безсмислието на своите опити да повиши настроението ни. — В Лита сега ме чака момиче… и скучае вероятно.

— Какво момиче, дракон да го вземе? — неочаквано за себе си избухнах аз. — Та ти почти не я познаваш! Тя вероятно отдавна се среща със здравеняка Ланс, който гордо патрулира по улиците на Лита в състава на тамошния Патрул.

Моят приятел ме погледна втрещен, неспособен да каже и дума.

— Ех… ти…

Разбрах, че явно съм преминал границата, но вече беше твърде късно.

— И ти се наричаш мой приятел?! — Чез скочи от стола. — С всички твои тайни и секрети от приятелите си… струва ми се, че скоро съвсем ще се отучиш да говориш истината!

А, така ли?!

Аз също станах на крака, за да не го гледам отдолу нагоре.

— Ако не бях аз, вие отдавна щяхте да сте мъртви!

Виж го ти, не му харесвало, че имам тайни. Това си е лична работа и аз не съм длъжен да разкривам тайните си на незнайно кой.

— Момчета, защо? — тихо попита Наив. — Ние сме приятели… екип…

— Сядай и яж, без да се обаждаш! — озъби се Чез.

— Не смей да говориш така с брат ми — предупреди го Невил.

Чез, от своя страна, погледна Викерс старши.

— Какво, друидката те излъга и сега си решил на мен да си го изкараш? Няма да стане!

— Просто семейни работи, — изсумтя Алиса.

— Невероятно — не й остана длъжен Чез. — Нима знаеш значението на тази дума?

— Млъкни — изсъска вампирката, за която темата за семейството явно беше болезнена. — В противен случай ще получиш…

— Само опитай — ядоса се Чез и създаде няколко Огнени топки. — Стана ни навик да се бием…

— Никаква магия! — едновременно извикахме с Велхеор.