Алекс Кош - Огненият патрул

— Сега сме известни личности. Зак — че той е спасител на цялата Академия! Днес в нашата кула е трудно да се намери дори един човек, който да не знае името му. И ние не сме лишени от внимание в последно време…

О, не, той отново говори за спасението на Академията. Изкараха мен спасител на Академията! А между другото, осовната част от работата свърших не аз, а моите приятели.

— Аха — прекъсна го Алиса, която не страдаше от липса на внимание още от приемането си. Тя стана първия вампир в историята, влязъл в Академията на занаятите. — Да не намекваш, че ако загубим тази битка, ще се опозорим пред цялата Академия? Вълнува ли те това?

— Именно — съгласи се Невил. — Колкото по-нависоко си, толкова по-болезнено е да паднеш. Сега всички се възхищават на факта, че някакъв ученик първокурсник е спасил всички Майстори, но веднъж само да загубим и хората могат да се променят драстично. Ако постигнеш определено отношение към себе си, трябва да го поддържаш, иначе…

— Мисля, че твърде много драматизираш — не се съгласих аз. — На кого му пука дали ще спечелим или не? Това си е само наша работа.

— Да те видя какво ще кажеш, ако загубим — промърмори Невил.

— Това е! — възкликна Чез. — Точно това е… ако загубим.

Да загубим… потръпнах при тази мисъл. Но как да спечелим срещу тези задници от Водния факултет?

Наив внимателно следеше входа на залата и затова първи забеляза появата на нашите врагове:

— Вижте, „водните“ идват.

Точно така, само трябва да си помислиш за Водните и те се появяват.

Ние едновременно се обърнахме в указаната посока и на входа на Залата видяхме представителите на Водния факултет — Ланс, Ейнджъл, Нивел, Стори и личния враг на Чез — Алик. Веднъж те се скараха по много глупав повод, или по-скоро Чез отново наговори куп глупости, и сега Алик беше нетърпелив да даде на приказливия ми приятел урок по добри маниери. И в някои отношения, трябва да призная, го разбирах. Що се отнася до триото Ейнджъл, Нивел и Ланс, с тях си имахме стари сметки за уреждане. Заслугата за тази ситуация отново беше на вездесъщия Чез, който една вечер отмъкна приятелката на Ланс. Е… и аз добавих масло в огъня с няколко остри фрази.

Оказва се, че почти целият отбор на Водния факултет, с изключение на тихия и незабележим Стори, с когото нашите пътища все още не са се пресичали, жадуват да се разправят с нас по най-изтънчен начин.

Чез им помаха с ръка и се усмихна лъчезарно. Отборът на Водните едновременно му отговориха с доста характерен жест.

— Те ме обичат — умили се неспокойният ми приятел.

— Мога да предположа кого ще нападнат първи — Невил се ухили. — Чудя се, Чез, какво ще правиш без Универсалния щит на Зак? Те просто ще те размажат по цялото поле.

— Хайде де — лекомислено махна Чез. — Аз съм умен.

— Нас, да речем, ни убеди. Сега върви и им го кажи на тях — подкачи го Алиса.

Да. Нормална бързина тук нямаше да помогне. След като Келнмиир отстрани психоблокировката и моите способности порядъчно се увеличиха, всички отработвани до най-дребния детайл заклинания останаха в историята. Просто вече не можех да сплитам такива фини нишки както преди, а понякога, създавайки, да речем, Универсален щит, се получаваше Въздушна вълна. Не ми се удаваше да управлявам енергия, неколкократно превъзхождаща старото ми ниво. Всичко вървеше на зле. Чичо ми тържествено ме уверяваше, че с времето ще се науча правилно да използвам получените нови умения и отново ще мога да сплитам сложни заклинания, но засега в девет от десет пъти нищо не се получаваше или се получаваше дракон знае какво. Нещо повече, това „дракон знае какво“ лесно можеше да се окаже заклинание съвсем не от стихията, която очаквах. По този смахнат начин се проявяваше „великата“ ми способност да сплитам еднакво силни за всичките четири елемента заклинания.

— Добре, добре — прекъснах аз приятелското заяждане. — Ние отдавна отработваме стратегията си и много добре знаем всичките си слабости. Нали така?

— Да — съобщи Чез — нашето слабо място си ти.

— Ти си истински приятел, за кой ли път се уверявам.

— Тихо — изсъска Алиса, — Шинс идва.

Ние веднага млъкнахме и изобразихме на лицата си замисленост и искрено желание за битка. И ако замислеността не ни се удаде особено, то готовността за битка се получи много добре… при всички, освен мен.

— Ето и моите най-добри ученици — обяви Шинс, поставяйки тънката си, но изненадващо тежка ръка на рамото ми. — Готови ли сте за състезанието?