Алекс Кош - Огненият патрул

О, да, знаех. За цялото време на обучение Наив не прочете нито един учебник — всичко, което трябваше да прочете, брат му му го обясняваше. За сметка на това художествената литература нашето огнено момче поглъщаше по една на ден, и то предимно любовни романи.

Следващият през вратата беше високомерния Триз. Това момче никога не съм го харесвал, той се отнасяше с всички прекалено арогантно, а като знам, че всъщност аз съм с много по-благороден произход от неговия… ами, и той не ме обича повече, отколкото аз него.

Опита се да влезе през вратата, но тя не го пусна.

— Какъв е проблемът? — високомерно попита Триз.

— Благоволи да изпразниш чантата си от забранените неща — казах злорадо.

— Никерс, веднага ме пусни или ще се оплача от теб…

— На кого, интересно, ще се оплачеш? — поинтересувах се аз. — На декана? Ето го стои до телепортите. Само че за да стигнеш до него, ще трябва да изпразниш чантата си.

— Простак — гнусливо процеди през зъби Триз.

Демонстративно погледнах през нахалника и извиках:

— Следващият!

— Дракон да те вземе — изруга Триз и хвърли чантата близо до входа.

Сега той успя спокойно да мине през вратата. Чудя се какво ли е искал да открадне от Академията? Дали учебник? Най-вероятно. Въпреки факта, че Триз си е измет, той правеше заклинания много по-добре от мнозина, а по време на обучението напредна много.

Механизмът беше следния — първо аз пропусках петимата ученици, след това те отиваха при Кейтен да получат поименните си наръчници със заклинания. Майсторът накратко обясняваше на всеки един от тях с коя част от тялото си отговаря за наръчника, както и какво ще стане с него, ако случайно или не загуби това ръководство. Отделно уточняваше, че ученикът и книжката са свързани с много сложно заклинание и ако бъдат разделени на разстояние повече от сто метра, един от тях ще изгори. Най-вероятно това, разбира се, ще бъде книгата, но кой знае…

Аз така и не разбрах шегува ли се Кейтен или говори сериозно. А ако откраднат книгата? Ще изгорят човек само за това, че не е опазил някакъв си справочник по магии? Но кой ги знае, тези Майстори…

След Кейтен с учениците говореше Шинс. Той подробно им обясняваше къде и с кого трябва да отидат след преминаване през телепорта. В действителност, на изхода на телепорта ние би трябвало да бъдем посрещнати от упълномощени лица със съответните документи, но знае ли човек. Че то, посреща ни някой, завежда ни някъде… търси после ценните ливреи и справочници, ако си нямаш работа. Какво пък, хващат шпионите от Шатерския Халифат бедния ученик, вързват го и го отвеждат някъде, където на спокойствие се запознават с ценния справочник по магии, без опасност книгата да изгори.

След разговора с Шинс учениците отиваха към посочения им телепорт. Скоро осъзнах, че трите телепорта водят към различни градове в Пограничните райони: Крайдол, Лайминг и Форт Скол. Форт Скол едва ли можеше да се нарече град — той беше по-скоро огромна крепост на границата с Шатерския Халифат. Натам заминаха две петорки и можех само да ги съжалявам — да живеят в близост до границата с Шатер… страшно. Другите имаха повече късмет, те бяха изпратени в Лайминг — най-големият град в Пограничните райони. Току-що осъзнах колко ни е провървяло на нас! Изпратиха нашия курс в нормални градове, но имаше и много малки селца, в които вероятно също ще изпратят някого. Там наистина ще е скука…

Уверили се в действието на вратата от примера на Триз, учениците вече не се опитваха да изнасят нещо забранено, и скоро пред вратата се образува малка купчина учебници и тетрадки. След като изпратихме всички групи, в стаята останахме само моята петорка, Шинс, Кейтен и сънливо затварящата очите си, явно недоспала, девойка-страж.

— Е, останахте последни — констатира Кейтен. — Мисля на първо време да поживея с вас, а после, надявам се, с всичко ще се оправите и без мен.

Моите приятели видимо се зарадваха. Както с учудване видях, останалите ученици от Огнения факултет заминаваха на практиката без надзорник, затова пък на нас чичо Ромиус е отделил цял Майстор, при това добре познат Майстор. Този факт не можеше да не ни вдъхне увереност. Що се отнася до мен, общувайки достатъчно близо с Кейтен, не бях сигурен, че от него може да се очаква неоценима помощ, въпреки че, разбира се, бях много щастлив от присъствието му.

— Но имайте в предвид, че и аз самият никога не съм бил в този град — предупреди ни Кейтен. — В проекти като Патрул също никога не съм участвал… всъщност такива проекти никога не е имало.