Алекс Кош - Огненият патрул

Стига толкова. Време е за действие!

За начало създадох трийсетина въздушни птици. За повече просто ня ми стигнаха сили. Ако бях със старите си сили, щях да създам една-две съвсем дребни птички, а сега се получиха с размера на добре охранен орел. Ако това ято се вреже в стената — цялата Академия може да рухне. Но каквото, такова.

Създадох допълнително заклинание, което трябваше да събира информацията за връщащите се птички и да я оформя в малка разбираема карта. Да започвам.

Птиците се устремиха в различни посоки, летейки на височината на коленете ми, освен това изпратих няколко заклинания вертикално нагоре. Скоро след това се появиха и препятствията.

Аха. Това е леглото, което напуснах, ето и тавана — леле, колко е висок! — стени… И това е всичко? Друго птичките не засякоха. Уфф… уморително е. И как, питам аз, ще се измъкна оттука? Между другото, дали изобщо е необходимо? Голяма работа, че ще се посрамя. Утре ще имам труден ден на новото място, а аз тука обикалям кой знае къде. Не, стига с тези изпити, тестове, проверки — отивам да спя!

С помощта на картата, получена от птиците, стигнах до леглото, легнах и заспах. Въпреки всичко заспах мигновено.

Присъни ми се странна къща. Нейната основна особеност беше в това, че отвътре беше много по-голяма, отколкото изглеждаше отвън. В съня си влязох в нея и дълго скитах из странни разноцветни стаи… О, и преди да вляза в къщата успях да видя номера й. Разбира се, това беше моето щастливо число — тринадесет.

Сутринта започна с това, че отворих очи и видях порасналите през нощта кактуси. Все още сънен, се взирах тъпо в половинметровите зелени растения и не можех да разбера как това чудо се е появило тук.

— Аха — най-накрая си спомних аз. — О, много сте израснали.

Кактусите тайствено мълчаха.

А, да, за мистерията! Какво ли стана с този глупав тест? Минах ли го или не? О… или всичко ми се е присънило? Идиотска работа. Разбира се, че тази глупава зала ми се присъни… или не? Винаги съм си мислел, че мога лесно да направя разлика между действителност и сън. В края на краищата, когато ми се присънваха другите светове знаех, че това е именно сън. А тук чувството е някак двуяко — от една страна, знаех, че спя, но от друга — почувствах, че всичко, което ми се случва в съня, е реалност. Глупости. На кого би му минало през ум да ме замъкне заедно с леглото незнайно къде, за да ме подложи на изпитание. Не ни ли стигат ежедневните мъки в класната стая?

Още не бях решил дали да ставам или да се поизлежавам малко, когато някой силно почука на вратата.

— Зак, готов ли си?

Кейтен? За какво съм му? О, да, той обеща да дойде с мен… Но стенния часовник показваше само шест часа сутринта, нещо твърде рано е дошъл за мен.

— Да, да, ей сега излизам! — отговорих бързо и буквално излетях от леглото.

— Хайде по-бързо, трябва да минем през библиотеката.

— Идвам!

За по-малко от минута облякох ливреята, грабнах чантата от пода и… се спрях нерешително. Така… сега трябва да изляза от стаята така, че Кейтен да не види кактусите. Как само са израснали. Добре би било да направя нещо за растежа им, но се опасявах, че нямам време.

Открехнах вратата на десетина сантиметра и бързо се измъкнах през процепа.

— Добро утро — изненадано ме поздрави Кейтен. — За какво беше това?

— Вратата лошо се отваря — бързо реагирах.

— Да се обадим ли да я ремонтират?

— Не! — почти извиках.

— Както искаш — Кейтен ми хвърли подозрителен поглед. — Добре ли си?

— Просто не си доспах — махнах с ръка. — А защо ще ходим в библиотеката?

— Трябва да получим някакви книги.

— Защо? — учудих се аз. — Мислех, че от Академията не може да се изнасят книги.

— Да — Кейтен щракна с пръсти — но сега вече може. Вчера господа Майсторите… ах, да, сега и аз съм Майстор. Просто вчера направихме малък наръчник със заклинания, които могат да ви бъдат полезни по време на практиката.

— Уау. И какви са тези заклинания?

Кейтен се вмъкна в телепорта, а аз, още несъбудил се, вървях зад него, без дори да се сетя за собствения си страх.

— Откъде да знам. Сега ще ги видим.

Под библиотеката на Академията имаше отделен един цял етаж. И целият този етаж беше пълен с книги, плакати, брошури, свитъци, и още дракон знае какво. Там беше и магическата печатарска машина, на която се отпечатваха новите учебници.

— Това е за нас — кимна Кейтен към две купчинки книги джобен формат.

— За всички от нашия факултет ли са?