Алекс Кош - Огненият патрул

— Слушай, Ромиус, сега просто не мога да оставя лабораторията! — извика Кейтен. — Имам толкова много неща за вършене…

— Не спори с мен — непреклонно каза чичо. — До утре сутринта подготви всички документи за Зак и неговата група…

— Ами, документите ще ги подготвя — зарадва се Кейтен. — Ще стане бързо.

— … И после ще отидеш с тях в Крейдол, и ще наблюдаваш практиката им в продължение на два месеца.

— Какво? — Кейтен пребледня. — Но аз наистина не мога точно сега да спра изследванията!

— Всичко можеш — каза Ромиус — Сега вземи Зак като асистент и марш до стаята на Майстор Ревел. Той лично отговаря за проекта Патрул.

— Това е добре — Кейтен най-накрая се обърна към мен. — Е, какво стана на турнира? Спечелихте ли?

Вгледах се в него, не разбирайки, той присмива ли се или говори сериозно.

— За него това сега е болна тема — усмихна се Ромиус — но мисля, че по пътя ще ти разкаже всичко. А сега махайте се от стаята ми, имам си и друга работа.

И ние послушно излязохме.

— Да отиваме при Майстор Ревел — без много оптимизъм заяви Кейтен. — Та какво стана на турнира?

Докато вървяхме към кабинета на Майстор Ревел, накратко разказах на нашия надзорник за загубата. Доколкото знам, Майстор Ревел отговаряше за сигурността на Академията и всички се страхуваха от него. Не знам защо бяха така уплашени от него, с мен той никога не се е държал лошо, дори напротив, ужасно мил човек. И забележката на Кейтен, че е добре, че за проекта отговаря точно този Майстор… Не знам, не знам. Ако се вгледаме в качеството на работата му като отговорник за сигурността на Академията в светлината на последните събития, доверие към него просто никакво.

— Между другото, бъди внимателен в изявленията си пред Майстор Ревел — предупреди ме Кейтен, когато стигнахме до най-обикновен кабинет с надпис „Майстор Ревел“.

Странно все пак, защо всички толкова се страхуват от него?

Кейтен едва чуто почука на вратата.

— Може ли?

— Влизайте — се чу гласът на Майстора зад вратата. — От половин час ви чакам.

Ама че лъжец. Преди половин час бях в трапезарията, а Кейтен в своята лаборатория, и ако не беше ми скимнало да отида при чичо си, нямаше да бъда пред тази врата.

Влязохме в кабинета.

На пръв поглед нямаше разлика с кабинета на Ромиус — същата дървена маса, няколко много меки черни кресла и много лавици със старателно подредени документи. На масата седеше плешив мъж в сива ливрея на Върховен Майстор. На лицето му имаше едва доловима усмивка на човек, който знае нещо, което никой друг не знае.

— Е, готови ли сте да поработите за благото на държавата? — вместо поздрав попита Майстор Ревел.

— Разбира се — изненадващо сговорчиво каза Кейтен. — Ще направим всичко, което се иска от нас.

Пльосвайки се в едно кресло, както и в кабинета на чичо, Кейтен замря и както ми се стори, се стараеше да не прави излишни движения.

— Браво — Майстор Ревел едва забележимо кимна. — Кейтен, ето ти всички необходими документи, запознай се с тях до сутринта.

От един от рафтовете плавно излетя скучна сива папка.

— А някакви материали за хората, с които ще трябва да работим? — попита Кейтен.

— Разбира се — съгласи се Майсторът и след първата папка във въздуха полетя и втора.

И двете папки внимателно кацнаха на масата пред Кейтен.

— А…

— В първата папка.

— А…

— Ще се оправиш.

— Разбрах.

Затова пък аз не разбрах. А кога ще ни проведат инструктаж?

— Мисля, че получихте задачата, така че може да си ходите.

— А аз? — попитах удивено. — За мен каква е задачата?

— Да се наспиш — кратко отговори Майстор Ревел. — И да се постараеш повече да не допускаш подобни грешки като на турнира.

Отново!

Напуснах кабинета с пламнали уши. Аз можех и да не забележа, но Кейтен забеляза и не пропусна да ми го съобщи.

— Всички ли ще ми напомнят за това? — попитах жално.

— Разбира се — увери ме наставникът. — Да знаеш как беснеех, когато ми напомняха за понижението от Майстор в редовен ученик. А ми напомняха толкова често, и никой не го мързеше.

— Желанието им да подиграват ближния е по-силно от мързела — обобщих аз. — Какво толкова. Ще свиквам.

— Хайде, отивай да спиш. А аз ще отида да се поровя в документите… О, и все още трябва да мисля какво ще стане с автомага. Той без мен ще затъпее от скука.

— Изключи го? — предложих аз.

— Не може, ще се обиди — разтърси глава Кейтен.

Виж ти, значи той се държи като истински човек.