Алекс Кош - Огненият патрул

— Мислиш, че на срещата всичко е било ясно обяснено? Самите ние нищо не знаем. Заповедта всички сме я чели, но как ще изглеждат нещата в действителност и по-важното — защо изобщо е нужно това… пълна мистерия и за нас.

Щом това е загадка дори за Майсторите, какво ще правим ние там? Така че може би не трябва да се замесваме в това. Нека някой друг да бъде изпратен…

— А ние какво можем да направим? — попитах колебливо. — Ще пристигнем в града и какво ще правим? И, между другото, къде ще ни изпратят? Предполагам кой ще е града, но все пак… Ако може някой подробно да ми обясни какво точно ще правим.

— Вие ще бъдете изпратени в Крайдол, което е съвсем логично, защото е родния град на братята Викерс. А какво ще правите там… на първо време ще изпълнявате заповедите на началника на стражата, а след това ще видим… По-точно ще реши вашият пряк ръководител.

— Кой ще бъде наш ръководител? — поинтересувах се аз.

— Разбира се, Кейтен. Въпреки че сега не можеш да го откъснеш от любимия му автомаг, ще му се наложи да поживее няколко месеца в Пограничните райони. Между другото…

Ромиус почука по масата и в кабинета влетя вече познатият ми младеж.

— Извикай тук Майстор Кейтен.

Отличникът кимна и изскочи като ужилен от стаята.

Да, не им е лесно, трябва да се отчете, на тези момчета, прикрепени към Майстори. Интересно, те по цял ден ли тичат така или им остава и малко време да учат?

— Смятам, че всички детайли е по-добре да обсъдиш с него — Ромиус се прозя и разтърка сънените си очи. — А сега ми разкажи какво се случи по време на турнира.

Не можах да сдържа една тъжна въздишка.

Ето на, всеки срещнат ще ми напомня за този турнир. Дракон да ме вземе, нали Невил предсказа нещо подобно! Добре, че всички са прекалено заети с подготовката за практиката и никой не се интересува от позорната загуба на Огнения факултет.

— Е, какво се случи… Всичко провалих! Ние почти бяхме спечелили, когато се опитах да сплета заклинание за Универсална стена, но пак нещо не се получи както трябва и създадох Въздушна вълна…

— От която пострадаха Чез и Алиса — завърши вместо мен Ромиус. — Всичко е ясно. Тук вината не е твоя, просто още не си се научил да използваш пълната си сила. Въпреки че аз те предупреждавах, че все още не си готов да сплиташ сложни потоци енергия, ти така или иначе не ме послуша. От друга страна, разбирам — наистина искахте да спечелите битката.

— Обидно е — казах тъжно. — Малко сила — лошо, много сила — пак лошо…

— Както се оказа, и двете са добри — не се съгласи Ромиус. — Твоят случай ни показа, че нашият подбор не е съвършен. На първо място, ние винаги избирахме ученици с максимална сила, а с твоя случай изяснихме, че и една малка сила може да прави невероятни неща и да сплита фини нишки енергия с невероятна сложност. Нали преди ти успяваше да създадеш заклинания според твоето ниво на знания и сила.

— А сега не мога.

— Не, и сега можеш. Просто трябва да усъвършенстваш уменията си.

— На практиката? — засмях се аз.

— И на практиката също — спокойно отвърна чичо ми. — Вярно, че да се изнасят учебници от Академията е забранено…

Прекрасно. А аз се надявах в спокойна обстановка да прочета пети том от учебника по енергетика.

Вратата се отвори и на прага се появи Кейтен. Румен, усмихнат и, по мое мнение, дори леко напълнял. И все пак, след нападението над Академията му върнаха званието Майстор и му позволиха да се занимава с усъвършенстването на любимото си отроче — автомага.

— Добър вечер — бодро каза той и с едно движение се пльосна на фотьойла. — Ето сега се уверих, че сте роднини. И двамата сте чорлави, съсухрени, бледи, със зачервени очи, светещи с някакъв нездравословен блясък…

Някъде бях чул всичко това. Дали моята бледност толкова се набива на очи? Как ще ме различат от вампир в Пограничните райони…

— Нещо си твърде бодър и свеж — намръщи се Ромиус. — Заседя се в лабораторията.

— И какво от това? — изненада се Кейтен. — Вече се очертава сериозен успех…

— Единственото нещо, което ти се очертава — това е разходка в Пограничните райони — зарадва го чичо. — Вероятно си чул за новата заповед на Главния съветник.

— Чух — каза Кейтен. — Глупава идея, да ви кажа аз. Сякаш съветник Митис по някаква причина иска да отслаби Академията…

— За това ще говорим по-късно — бързо каза Ромиус и многозначително погледна към мен.

Възмутително, още повече, че беше Майстор. Не исках така явно да ме пренебрегва или нещо подобно…