Алекс Кош - Огненият патрул

— Да, за нас тази вечер наистина е добра — съгласи се русолявия Ланс. — А за вас?

Точно на този блондин Чез отмъкна момичето, която, между другото, се казва Митиса и е сестра на Ейнджъл.

— И за нас… беше. Докато не се появихте вие — отвърна заради мен Невил. — Какво искате?

— Ей, какво ви става? — Ейнджъл замаха с ръце като вятърна мелница. — Просто искахме да попитаме за здравето на нашия стар приятел. Как е гърба, боли ли?

— Не боли.

Струваше ми се, че скърцането на зъбите ми се чуваше чак от седящите на съседната маса. Надявам се, че не им развалих апетита.

— Чудесно — Ейнджъл се усмихна. — И приятелката ти не пострада много, нали? Все пак ударът попадна в най-важния орган, както си мислят повечето от вас.

— Не — казах кротко, опитвайки се да се успокоя и да дишам бавно…

Вдишване, издишване…

Така… още съвсем малко, и тук ще се извърш акт на осакатяване.

Вдишване, издишване…

— Чудесно — продължаваше тормоза „водния“. — Между другото, чухте ли за новата заповед на Главния Съветник за създаването на Патрулите?

— Чухме — измърморих аз, тайно радвайки се на смяната на темата.

— Чудя се къде ли ще изпратят вашата петорка? Ние, например, оставаме в Лита. Все пак, най-добрите първокурсници не трябва да се мотаят из Пограничните села…

Невил също така каза, че в Лита Патрулите ще се състоят само от Майстори… Въпреки че при семейните връзки на Ейнджъл и Митиса нищо не е невъзможно. В действителност, бащата на Ейнджъл е същият този главен съветник, който подписа указа за Патрулите… Какво се заблуждавах? Щом тези момчета спечелиха турнира, значи те наистина са най-добрите ученици, и от този факт, уви, не можех да избягам.

— Поздравления — Невил се усмихна сковано. — А сега можем ли да продължим с вечерята си? В момента е нашата смяна.

— Всъщност смяната ви вече приключи — доволно каза Ланс. — Така че освобождавайте масата, искаме да вечеряме на нея.

— Както ви харесва — свих рамене и прошепнах на Наив. — Вземи тези ябълки. Не се дръж така, сякаш ще ти ги откраднат.

Наив с готовност омете от масата всичко, до което достигнаха ръцете му, и побърза да напусне столовата. Ние с Невил последвахме неговия пример.

— Довиждане — подхвърли зад нас Ейнджъл. — Надявам се, че бързо ще свикнете с миризмата на оборски тор в Пограничните райони…

— Гадина — изруга Невил веднага след като излязохме. — Преди не можех да разбера защо с Чез толкова недолюбвате тези момчета, но с всяка нова среща все повече се убеждавам, че сте прави.

Наив изсумтя одобрително и захапа ябълката.

— Един ден ще си разчистим сметките с тях — уверих Невил, — само да ни позволят да провеждаме свободни боеве…

— Това няма да е скоро — изведнъж се присъедини към нашия разговор Наив. — Чух големите ученици да казват, че учебни двубои се разрешават чак на третата година от обучението. А за да ти позволят свободен бой трябва да учиш най-малко петнадесет години…

— Между другото и аз чух нещо такова — замислено заяви Невил. — Според правилата на Академията двубои са позволени едва от третата година. Но пък ние започнахме двубоите още на втория месец от обучението.

— Системата за обучение се променя — предположих аз. — След като започнахме двубоите три години по-рано, тогава може би ще мога да предизвикам този дребосък на дуел още след година.

Притворих очи замечтано.

— Какво след година! — чухме зад гърбовете си хрипливия глас на Чез и след миг тежката му ръка кацна на рамото ми. Едва се сдържах да не извикам — ударът по рамото предизвика остра болка в гърба ми.

— Водният факултет ще намалее с един ученик — ядосано казах аз. — Жалко, че пропусна един много съдържателен разговор с нашите противници.

— И какво толкова научихте от този разговор? — попита Чез скептично.

— Преди всичко научихме, че тези момчета са пълни малоумници — отговори вместо мен Невил.

— Това си го знам без никакви разговори — отвърна Чез. — Това на тях на челото им е написано с големи букви.

— Букви? — изненада се Наив и прекъсна за миг унищожаването на ябълките.

— Ти дъвчи, дъвчи — нежно каза Чез — не се разсейвай.

— И също разбрахме, че цялата им компания ще бъде на практика в Лита — реших да попаря червенокосия си приятел.

— Знам, — тъжно въздъхна Чез, — всички за това говорят. Сега те са най-добрите ученици — всички привилегии са за тях.

Вървяхме в мълчание за известно време.

— Какво още научи? — попита Невил накрая.