Алекс Кош - Огненият патрул

Говорейки за грудките, първите зелени филизи тъкмо бяха покарали. Брей, да му се не види! Ако ме изгонят от Академията, ще стана озеленител.

— Това е изненада — усмихнах се колкото се може по-лъчезарно, но усмивката ми беше напразна, защото Алиса упорито се стараеше да не гледа в моята посока.

— За кого? — без да се обърна към мен, попита вампирката.

— А ти как мислиш? — включи се Чез. — За теб, разбира се, глупаче… пфу, светлоочке. Виждаш ли, Зак прави цветя, за да ти ги подари и да изкупи греховете си…

— Цветя? — учуди се Алиса. — Че това са кактуси!

Ние с Чез изненадано погледнахме към масата. Наистина, на повърхността й израстваха единайсет малки, колкото пръст, кактуса. А аз така се бях зарадвал, че нещо ми се получава… и не обърнах внимание на странната форма на тези… цветя.

— Е, кактусите също са цветя — успях да кажа.

— Да бе, друид да ми се появи — Алиса най-накрая благоволи да погледне в моята посока. — Какво още искаш да посадиш на масата освен кактуси? Учебници трябва да се четат — при растежа на сложни растения почвата има много важно значение. А масата от какво е?

— Обикновена стъклена маса. — Чез се почеса по врата. — Аха! Стъклото се прави от пясък… как ти, Зак, не се сети за това?

Ама че умник. Всички поумняваме, ама след като е станала белята.

— Е, какво пък — продължи Чез — вече ще си спомняте масата като символ на голяма и чиста любов. Много интимен процес, между впрочем, и дори нямате нужда от ваза за цветята.

Поглеждайки киселата ми физиономия, Алиса най-накрая се смили.

— Между другото, кактусите са много полезни растения, казват, че помагат за изчистване на магическия фон. Така че сега стаята ти ще е чиста от магически разсейки.

Каква радост. Пука ми за магическите разсейки? Цветя исках…

— Ох, разсеяхте ме от най-важното! — опомни се Алиса.

— Аха, от вечерята — каза Чез.

— Нещо като Наив взе да говориш — отбелязах и подкупващо погледнах Алиса. — Кажи какво е това толкова важното?

Вампирката замълча за няколко секунди, за да усили ефекта или просто да си събере мислите:

— Изпращат ни на практика.

— Чакай, каква практика? Мислех, че ни пуснат да се приберем в къщи…

Чез изглеждаше малко стреснат… сякаш към него пристъпваше доста едър каменен трол.

— Мечтай си — изсумтя Алиса. — Това е положението, свиквай. Ти си безплатна работна сила — до завършването на Академията ще правиш само това, което ти наредят.

Всъщност, аз прекарах по този начин по-голямата част от живота си — преди да вляза в Академията винаги съм вършил точно това, което ми е казвала леля ми.

— Не искам да бъда работна сила — неочаквано ядосано казах аз.

— Аха, още повече безплатна — Чез дрезгаво се засмя.

Не, този дрезгав смях изобщо не ми харесваше. Звучеше някак си твърде зловещо…

— И каква е тази практика? — напомних аз.

— Изпращат ни всички заедно в Пограничните райони — съобщи ни вампирката.

Ние с Чез се ухилихме.

— Това е смешно — казах през смях. — Наистина ли?

— Наистина.

— Но какво ще правим там? — бях изненадан. — Но това са… Погранични райони! Нито един нормален жител на столицата няма да иска да отиде там…

— Да отиде? — Алиса леко се усмихна. — Не просто ще отиде, но и ще живее там в продължение на два месеца.

— Това е нереално! — въздъхна Чез. — В Лита ме чака красиво момиче и аз не искам да живея в някакво село!

— На мен ли го казваш? — Алиса седна на един стол. — А представяш ли си какво ми е на мен? В Пограничните райони е пълно с нисши вампири… и Висши минават от време на време. И едните, и другите не обичат Дневния Клан…

— Да, нанагорно ще ти дойде — съгласи се Чез. — Но защо ни пращат там?

— Отдавна щях да ви кажа, ако постоянно не ме прекъсвахте. Слушайте. Преди няколко дни излезе указ, подписан от Главния Съветник, временно изпълняващ задълженията на император, че се създава нова временна структура, която ще се състои от Майстори. Представители на тази структура трябва да има във всеки град, и колкото е по-голям града — толкова повече представители ще има.

— Как си запаметила всичко — каза Чез. — Е, и какво трябва да прави тази структура?

— Да помагат на стражите, да следят за спазването на реда, да предотвратяват бунтове, да следят активността на вампирите… накратко, ще ни карат да запълваме всички дупки.

Това е, да. Никой не обича градската стража… Как ли тогава ще се отнасят с нас?

— Чакай малко, нали тази структура трябва да се състои от Майстори, сама го каза. За какво сме им ние?