Алекс Кош - Огненият патрул

— Тогава го вземи със себе си.

— Ти видя колко пространство заема автомага. Толкова е голям, не може просто ей така да го сложиш в джоба си, но… ще си помисля за това, като цяло идеята не е лоша.

Кейтен тръгна към лабораторията си, а аз трябваше да си събера багажа за предстоящото събитие.

Връщайки се в стаята си и тъжно гледайки половинметровите кактуси, започнах да събрам багажа. Сложих в старата чанта музикалката и музите със записи на любимите си песни и изведнъж осъзнах, че през цялото време на обучение в Академията нито веднъж не съм слушал музика! Нямах нито време, нито желание, а преди наистина вярвах, че не мога да живея без музика нито ден. Е, в известен смисъл магията приличаше на музика — сплитането на потоци напомняше създаването на мелодии… Магията замени музиката и сега нямах никакво желание да включа музикалката.

Хвърлих в чантата две резервни ливреи… и осъзнах, че нямам какво повече да взема. Учебници от Академията, както се оказа, не се изнасят, а освен тях в стаята ми нямаше нищо друго.

Между другото, защо тогава Алиса толкова бързо хукна от трапезарията? Не мисля, че тя имаше много повече неща от мен. Излиза, че тя отново ме избягва? Стоп! Кого заблуждавам. Та тя ме избягва цяла седмица! Но тази вечер… дали не съм направил нещо грешно?

С тази депресираща мисъл заспах.

Отворих очи.

Тъмнина.

— Спокойно, не мърдай — предупреди ме тих мъжки глас.

Всъщност нямах и намерение. Не, не мислете, че се уплаших. Честно казано, още не бях се събудил, за да мога да се уплаша както трябва. Да, и се чувствах по един странен начин, като леко пиян… всичко наоколо възприемах в полусън.

Тихият, подкупващ глас продължи:

— Никерс, веднага ти казвам, това не е друга атака срещу Академията — раздаде се тих смях — а само една скромна традиция — тържествено изпитание.

Тържествено? Изпитание? Странно словосъчетание…

Сега вече окончателно се събудих. Между другото, съдейки по всичко, все още лежах в леглото си… само че нищо не виждах. А, това е превръзка на очите! Някак странна превръзка, между другото.

Опитах се да стана от леглото, но не се получи. Очевидно бях вързан.

— И за изпитанието непременно слагате превръзка на очите и вързвате за леглото? — попитах, опитвайки се да скрия трепета в гласа си.

— Не може без това — съгласи се гласът. — Впрочем скоро ще бъдеш освободен. Веднага след като обясня правилата на играта.

— Игра?

— Е, не игра, тест. Каква е разликата?

— Разликата е в последствията — с нетърпение обясних аз.

— Няма последствия — увери ме гласът, — най-малко физически. Но можеш да се опозориш. Впрочем, след днешното състезание не би трябвало да си изплашен.

Пак напомняне за съревнованието. Всеки се опитва да се отърве от бедните, измъчени първокурсници.

Всичките ми опити да се изправя на крака бяха напразни. Някой или нещо не ми позволяваше да мръдна крак или ръка, придържайки ме в мъртва хватка.

— Какво се очаква да правя? — попитах смирено.

В края на краищата, защо трябва да се боя? Вече казаха, че травми няма да има. А и да се опозоря, няма да съм първия, хора сме.

— Веднага се вижда умния човек — стори ли ми се или беше казано с подигравка? — От теб не искам нищо. Просто когато те пусна, ще трябва да се опиташ да излезеш оттук. Това е всичко.

— Какво значи „да се опиташ“?

Тишина.

— Хей, какво означава „да се опиташ“?

Аз съм в стаята си, лежа си на леглото… или не? Да, дадоха ми подробни нструкции, не мога да се оплача. Махни се оттук. Откъде „оттук“? И къде да отида?

Натискът върху крайниците ми изведнъж изчезна и аз почувствах, че мога да се движа. Само превръзката на очите още стоеше.

Веднага протегнах ръка към очите си, за да махна превръзката, но превръзка нямаше! Внимателно опипвайки клепачи, аз осъзнах, че, както изглежда, на мен ми действаше някаква магия — нещо невидимо не ми позволяваше да повдигна клепачите си. Заклинанието явно не беше от моето ниво, в действителност на нас освен елементарна магия нищо друго не са ни преподавали. Не можех дори и да предположа как действа.

— Всичко е ясно — колкото се може по-силно и уверено казах аз. — Това изпитание трябва да мина със затворени очи? Е, така да е.

Вече бях започнал да се досещам, че не съм в стаята си. За да се убедя окончателно в това, протегнах ръка към левия ръб на леглото. В моята стая с този ръб леглото допираше стената, но сега не усетих нищо подобно.