Алекс Кош - Огненият патрул

Стана много неприятно. Едно е да си в тъмното в позната стая и съвсем друго — в непознато помещение… В мен веднага се появи чувството, като че ли в тъмнината дебне нещо ужасно. Макар че всъщност тъмнината я нямаше, просто очите ми бяха затворени… но от това не ми стана по-леко.

Странно, но леглото може да беше и моето. Това какво ще рече, че са ме влачили заедно с леглото, а аз дори не съм се събудил? Въпреки че след такава сериозна травма можех всичко да проспя.

Бавно спуснах крака от леглото.

И сега какво? Ставам и отивам да търся изхода по бельо? Аме че шегаджии. Интересно как ще реагират момичетата на този тест? Ако това изобщо е тест, а не поредната шега на ученици от горните курсове, макар че едното не пречи на другото.

Без да му мисля много, се завих с одеялото и станах от леглото. Колкото по-бързо приключа, толкова по-добре. Утре ще ставам много рано.

Подът беше каменен, хладен. Във всички жилищни помещения подът беше застлан с мокет, значи съм в някаква зала, медитативна или учебна.

Направих няколко неуверени стъпки, опипвайки с ръце пространството пред себе си. В моята стая след крачка щях да срещна стената, но тук нищо подобно не се случи.

— Искате опипом да намеря изхода от тази стая ли? — предположих аз.

Звукът на собствения ми глас определено не ми придаде увереност. Може би защото трепереше. Дали ако викам по-силно ще си увелича увереността?

След около двадесет крачки най-накрая стигнах до стена. Е, сега остана съвсем малко — да вървя по нея, докато стигна до врата. Вдъхновен от тази мисъл, тръгнах да обикалям.

Мина доста време, преди да започна да подозирам, че става нещо странно с тази зала. Вървях по стената от много време, но така и не намирах врата. Освен това изобщо не срещнах ъгъл, сякаш цялото помещение беше съвършено кръгло. По принцип това беше възможно, нали кулата сама по себе си е кръгла, а стаите на всеки етаж бяха „нарязани“ като парчета от торта, и няма нито една кръгла зала, с изключение, може би, на Музея на Академията. Къде попаднах?

Изведнъж зад мен се чу силен грохот, сякаш някъде наблизо на пода се стовари нещо много голямо. Подскочих на място от изненада, а в следващия миг рухнах на пода. За всеки случай.

Излизаше, че не съм сам?! Възможно ли е в тази странна стая да бродят и други ученици? Не, но все пак трябва да направя нещо с това зрение, иначе никога няма да се измъкна оттук. Със заклинанието, плътно затварящо очите ми, не можех да направя нищо, защото все още не виждах сплитанията на другите, а дори и да ги виждах… очите ми си оставаха затворени.

Бавно станах от пода, ослушвайки се внимателно за околните звуци. Мисля, че ако някой наистина ме наблюдаваше, той със сигурност се забавлява с разходката ми из стаята. Чувствах се като сляп подземен яйцеяд, въпреки че той е по-добре от мен, защото има дълги пипала за изследване на околното пространство. Стоп. Идеята си я бива! Какво ще стане, ако направя подобни пипала от енергийни нишки? Движейки ги по стените, ще следя промените в модела им и ще мога да видя къде да отида. Нали модела на собствените си заклинания виждах със затворени очи, само с вътрешното си зрение.

За начало изтъках една нишка. Издължих я като камшик, увеличих я няколко пъти и я проверих на стената, за която се държах. Вътрешното ми зрение отбеляза изменението на структурата на заклинанието и в следващия миг Огнената плетка изчезна.

Мда. Получи се нарушение цялостта на заклинанието. Значи все още съм в Академията, където стените се състоят от „дагор“ — материал, който е напълно нечувствителен към магията. Магиите просто се разрушават при контакт с този минерал.

Трябва да използвам нещо друго. И между другото, как не помислих, че в стаята може би има и още някой освен мен? Ако докосна с нишката човек, най-малкото ще го обгоря. Не, няма да стане така. Магията на огъня тук няма да помогне.

Всъщност, тук тя не беше и нужна. За моите цели по-подходяща беше въздушна магия. Хмм. Защо изобщо са ми нишки? Трябва да направя заклинание, с което да получа карта на цялата стая. Няма нужда от създаване на дълга нишка, тук достатъчни са малки повратливи заклинанийца тип Огнено змийче, но не от огън и не змийчета. И няма да атакуват, а ще се отблъскват от всяка повърхност и ще се връщат при мен. Тъй като още не можех да измервам разстояние с магия, ще се наложи да се ориентирам според времето на връщане на заклинанието. Някъде бях чел за това… само че не мога да си спомня къде точно. Май някакво животно използваше подобна техника…