Хорхе Букай - Нека ти разкажа

… И щял да продължи да пита, преди да чуе отговора, ако баща му не вдигнал ръка да млъкне.

— Утре, синко, ще идем заедно в полето и ще ти отговоря на всички въпроси.

— А защо чак утре…? — понечило да продължи момчето.

— Утре, сине, утре — прекъснал го бащата.

Рано-рано на другата сутрин, докато всички вкъщи спели, бащата отишъл при момчето, събудил го нежно, помогнал му да се облече и го повел към полето.

— Слушай, сине. Досега не ти казах нищо, защото смятах, че не си готов да узнаеш истината. Но днес мисля, че вече си пораснал, станал си малък мъж и можеш да разбереш някои неща и да запазиш тайната, докато е нужно.

— Каква тайна, тате?

— Ще ти кажа. Всички тези камъни са сред доматите, за да сочат едно място в градината. Под всички тях е заровен ценен диамант, семейното съкровище. Не исках другите да знаят, защото смятах, че няма да ме оставят на мира. Споделям днес това с теб и отсега нататък ти ще пазиш семейната тайна… Един ден и ти ще имаш деца и тогава ще разбереш, че едно от тях трябва да узнае тази тайна. Ще отведеш сина си далеч от дома и ще му кажеш истината за заровения диамант, както аз ти я казвам днес.

Бащата целунал сина си по бузата и продължил:

— Да опазиш една тайна значи също да разбереш кога е дошло време и кой е човекът, достоен да я узнае. Докато не настъпи денят да избираш, трябва да оставиш другите от семейството — всички други, да си мислят каквото си искат за жълтите камъни, за зелените или за сините.

— Разчитай на мен, татко — рекло момчето и се изпъчило, за да изглежда по-голямо.

… Минали години. Старият селянин умрял и момчето станало мъж. То също имало деца и от тях само едно узнало, когато дошло време, тайната за брилянта. Всички други вярвали в късмета, който носели жълтите камъни.

Година след година, поколение след поколение, членовете на семейството трупали камъни в градината на дома си. И там се издигнала цяла планина от жълти камъни, която семейството тачело така, сякаш това бил голям и всесилен талисман.

Само по един мъж или една жена от всяко поколение узнавали истината за диаманта. Всички останали почитали камъните…

Докато един ден, незнайно защо, тайната се забравила.

Може би защото някой баща умрял внезапно. Или защото някой от синовете не повярвал в това, което му казали. Истината е, че от този момент едни продължили да вярват в силата на камъните, а други — да се съмняват в тази стара традиция. Но така и никой не си спомнял вече за заровения диамант…

Приказките, които прочете тук,

са само няколко камъка.

Зелени камъни,

жълти и

розови камъни.

Тези приказки

са писани просто да посочат

точното място и пътя.

Но за да изрови

скрития дълбоко

във всеки разказ диамант…

… човек трябва сам да се потруди.

Самоотричане: въз основа на стихотворение на L. Booth, цитирано от J. Bradshaw.

В търсене на Буда: свободна версия на приказка на M. Menapace, Cuestos rodados, изд. Patria Grande.

Дърводелска работилница „Седмият“: обработка на M. Menapace, Entre el brocal y la fragua, изд. Patria Grande.

Две приказки за Диоген: взети от две гръцки народни приказки от Mitos y leyendas, изд. Helenica.

С два номера по-малки: измислена от автора.

Кръгът на деветдесет и деветте: по идея на Osho ot los tres tesoros, изд. Kier.

Да прекосиш реката: от една дзен приказка на S. Sumish, El Koan, изд. Vision.

Детекторът на лъжата: от книгата Cuentos para pensar na J. Bucay, изд. Aqui y ahora, издание от 1978 г.

Диамантът и зеленчуковата градина: въз основа на приказката от еврейския Талмуд, цитирана от равина М. Едери.

Окованият слон: измислена от автора;

Котката от ашрама: от Osho, El fuego sagrado, изд. Humanitas.

Упоритият дървар: от A. Beuregard, Capsulas motivacionales, изд. Diana.

Мъжът, който се мислел за мъртъв: от руска народна приказка, версия на автора.

Справедливият съдия: от Moss Roberts, Cuentos fantasticos de China, изд. Critica.

Лабиринтът: от книгата Cuentos para pensar na J. Bucay, изд. Aqui y ahora, издание от 1978 г.

Тухлата бумеранг: измислена от автора.

Старецът, който садеше фурми: от сефарадска приказка от Leo Rothen’s Jewish Treasury, изд. Bantam Books.

Портиерът на публичния дом: от стара приказка от еврейския Талмуд, разказа от M. Buder.

Часовникът, който спрял на седем часа̀: въз основа на приказка на G. Papini от El piloto ciego, изд. Hispanoamerika.

Царят, който страдал от циклотимия: тибетска народна приказка, K. Moghama, Cuentos y leyendas del Tibet, изд. Oriente.

Царят, който обичал ласкателствата: от един разказ суфи от Y. Selman, El increible Goha, версия на автора.

Сънят на роба: от тема на Сократ, цитирана от L. Klicksberg.