Мери Пътни - Ангелът мошеник

Люсиен го гледаше внимателно.

— Ако съдя по собствения си опит, намериш ли подходящата жена, тя може да направи чудеса за душевното ти състояние.

— Така е. А сега е време да проявя благодарност към тази подходяща жена. Да тръгваме ли?

Когато Робърт се прибра, Кандовър хаус дълбоко спеше. С помощта на Люсиен и на слисания, но готов да помогне, Симънс беше получил цялата необходима информация. Утре заран Макси щеше може би да се съгласи да го изслуша.

Той отвори вратата с ключа, който му даде Маги. Тъкмо бе заключил отново масивната врата, когато инстинктите му го предупредиха за опасност. Той се ослуша за миг внимателно в тишината, напрегна всичките си сетива и си каза, че наистина нещо не е наред. Въпреки че цялата къща спеше, на партера, където имаше малки спални, миришеше на тютюн.

Можеше да се предположи, че това не означава друго, освен че някой слуга е пушил, докато е заключвал вратата. Въпреки това Робин проследи миризмата чак до библиотеката и видя, че изпод вратата й се процежда тънка ивичка светлина.

Той влезе тихо. Макси седеше в креслото пред малка масичка. Гладката й гарвановочерна коса се спускаше по раменете, погледът й се беше спрял отсъстващ на спиралата пушек, която се вдигаше от купчинка запален тютюн. Робин се зарадва, че е излязла — от стаята си, но безизразното й лице накара сърцето му да се свие. Онова, което бе научил, щеше може би да я оживи.

Тя го погледна без изненада.

— Добър вечер. Успя ли да преровиш цял Лондон?

— Да. — Той прекоси помещението и седна на едно кресло до нея. Краката й бяха боси, а върху нощницата беше наметнала само лек пеньоар. Той си свали палтото, извади от джоба няколко сгънати листа и й ги подаде. — Сигурно трепериш. Облечи го.

Тя пое механично дрехата и я наметна. Почти изчезна сред тъмните й дипли.

— Научих някои неща, които биха те заинтересували, предполагам — каза Робин. — Искаш ли да ги чуеш сега, или да изчакам?

Тя вдигна неопределено ръка.

— Все ми е едно. Сега, ако обичаш.

Той се запита дали ще успее да я изтръгне от летаргията.

— Лорд Колингууд беше този следобед тук. Не може да се каже наистина, че разбира от хора, но е натоварил Симънс по напълно почтени мотиви със задачата да те държи настрани от Лондон. Симънс е детектив от Бау стрийт.

От една табакера от орехово дърво Макси изсипа още малко тютюн върху проблясващата купчинка в пепелника.

— Какво значи детектив?

— Нещо като помощник на полицията. Повечето от тях работят за магистратурата на Уестминстър, чието седалище е на Бау стрийт. Но и частни лица могат да им възлагат някои специални задачи. Твоят чичо е направил точно това.

Макси кимна равнодушно.

— Колингууд ни съобщи, че твоята леля Максима ти е завещала годишна рента от петстотин фунта, но при условие да получиш парите, когато навършиш двайсет и пет години, и то само ако баща ти е починал. По всяка вероятност леля ти е имала известни съмнения относно способностите на баща ти да води парични дела.

Едва забележима усмивка трепна на устните на Макси.

— С основание. — Що се отнася до стопанисване на каквото и да било, Макс беше безнадежден случай. Парите изобщо не го интересуваха.

Робин си пое дълбоко дъх и реши да мине към същността на въпроса.

— Баща ти може да не е споменавал нищо, но здравословното му състояние е било напоследък твърде тревожно. Когато пристигнал в Лондон, той посетил не само адвоката на твоята леля Максима във връзка с наследството, но и двама лекари. И двамата обясниха, че баща ти имал слабо сърце. Можем следователно да си представим как се е боял, че вече няма да може да води живота, с който е свикнал.

Макси вдигна най-сетне глава и го погледна, но не пророни нито дума. Тя сякаш едва дишаше.

— Говорих и с други хора, с които баща ти се е срещал в Лондон. — Робин посегна към книжата, които беше извадил от джоба на палтото и ги сложи на масата. — Въз основа на съдържащите се тук подробности съм готов да се закълна, че баща ти е решил да сложи край на живота си, за да можеш да влезеш веднага във владение на наследството и за да ти спести задължението да го гледаш болен, докато умре. Знаел е, че твоят чичо ще се погрижи за теб, тъй че не те оставя без закрила.

Макси се разтрепери силно, прокара език по пресъхналите си устни.

— Как… как го е сторил?

— С огромно количество дигиталис, едно лекарство за сърце, което, взето в големи дози, действа като отрова. И двамата лекари са му приписали дигиталис, но са го посъветвали да внимава с него, защото може да има фатални последствия. Баща ти се е надявал, изглежда, че ще има достатъчно време, за да се отърве от шишенцата, но отровата е подействала много бързо. Ако му беше останало малко повече време, никой нямаше да подозре друго освен естествена смърт.