Мери Пътни - Ангелът мошеник

Чаят не помогна много, но беше все пак по-добре от нищо.

Пиеха почти мълчаливо чая си, когато влезе домоуправителят и подаде на Марго визитна картичка.

Тя смръщи чело.

— Лорд Колингууд е тук.

— Може ли да го приемем и двамата? — попита Робин. — Интересува ме извънредно много всичко, което има да каже.

— Разбира се.

Домоуправителят излезе и се върна след няколко минути заедно с посетителя. Лорд Колингууд беше висок мъж с тясно, изнурено лице.

— Моля да ме извините, че нахлувам така, херцогиньо — каза той, след като се поклони на Марго, — но имам основания да предположа, че моята племенница, госпожица Максима Колинс, живее във вашия дом. — Много бих искал да я видя.

— Тя наистина е тук, сър — потвърди Марго, — но не се чувства добре и не приема посетители. Не бихте ли желали да й оставите някакво съобщение?

Колингууд се поколеба и в този миг зърна Робин, който се беше оттеглил незабелязано в отдалечен край на салона. Той присви очи.

— Племенницата ми е пътувала с мъж, чието описание подсказва, че сте бил вие.

Робин кимна.

— Аз съм лорд Робърт Андървил.

— Братът на Уолвърхемптън?

— Същият.

Колингууд поклати недоверчиво глава.

— А пък аз се притеснявах, че някакъв нехранимайко е отвлякъл момичето.

— Благородническият произход не е гаранция срещу непочтеността — забеляза сухо Робин. — Но моите намерения по отношения на госпожица Колинс бяха дълбоко почтени. Срещнахме се случайно. И тъй като ми стана ясно на какви опасности имаше намерение да се изложи, предложих й да я придружа, за да стигне невредима до Лондон. — Докато говореше, успя да прецени Колингууд. Ако се взреше човек по-внимателно, можеше да установи слаба прилика със сестра му, въпреки че правеше впечатление на по-сериозен и по-конвенционален от лейди Рос. Беше образец на съвършен английски джентълмен и просто не можеше да се допусне той да е убил неудобния си брат. Нищо чудно, че Макси не искаше да повярва той да е способен на подобно нещо.

— Тъй или иначе бранил сте племенницата ми от детектива от Бау стрийт, когото бях пратил да я открие — отвърна Колингууд и в гласа му прозвуча лека подигравка.

— Боже господи, Симънс е детектив? — След миг на смайване Робин не можа да не се разсмее. — Трябваше да го предположа. Макси и аз го взехме за пладнешки разбойник.

— Детективите и преследваните от тях престъпници често си приличат — съгласи се Колингууд. — Но Нед Симънс е един от най-добрите на Бау стрийт. Бях го натоварил да проведе разследване за смъртта на брат ми, но да го направи възможно най-дискретно. Освен възможен скандал, исках да избегна опасността на Макс да бъде отказано погребение в осветена земя. По една случайност Симънс тъкмо се намираше на Север, когато племенницата напусна дома ми. Затова го помолих да я върне.

След като се настани в креслото, което му предложи Марго, Колингууд продължи притеснено:

— Както чух от Симънс, племенницата ми била много възбудена след посещението си в „Абингдън Ин“.

Робин кимна.

— Там разбра, че нейният баща сам е сложил край на живота си. Собственикът не ни каза нищо — предполагам, че Симънс му е платил за мълчанието, но един коняр ни разказа всичко. Макси е потресена.

— Тъкмо от това се боях. — Колингууд въздъхна дълбоко. — Тя много обичаше Макс. А пък аз завиждах на брат си за неговата дъщеря. Собствените ми дъщери… — Той замълча, но после продължи: — Исках да спестя на Макси този ужас. Затова се опитах да й попреча да отиде в Лондон.

— Но тъкмо вашето старание да скриете истината подтикна Макси да поиска да проведе собствено разследване — заяви с лека ирония Робин. — Макси е чула случайно разговор между вас и съпругата ви, който и е подсказал, че смъртта на баща й може и да не е била естествена.

— Значи все пак това е било. Отначало предположих, че е решила изведнъж да посети сестра ми, лейди Рос. Но когато сестра ми се появи малко по-късно в Дурхам, разбрах, че имам пълно право да се страхувам. С всяка новина, която получавах от Симънс, тревогата ми растеше. — Той направи гримаса. — Но сега, когато мога вече да не се опасявам за живота й, искам да се погрижа за нейната репутация.

— Няма нужда някой да разбере по какъв начин е стигнала до Лондон — намеси се херцогинята, — тъй че добрата й репутация е неопетнена. Проблемът сега е нейната реакция на смъртта на баща й.

— Имам за нея няколко по-добри новини — каза Колингууд, вперил очи в Робин. — Допускам, че вие се възприемате като неин закрилник?