Мери Пътни - Дивачката

— Вече си се видял със слугите на баща ми. Имат ли някакви подозрения?

Морисън поклати глава.

— Никакви. Вие се справяте много добре, сър.

Комплимент от Морисън! Забележително! Ако не внимаваше, сигурно щеше да навири нос.

Докато слизаше по стълбите, младият мъж обмисляше заминаването си. Не утре — щеше да изглежда доста странно да си тръгне веднага след Рексъм и Лусия. Но на следващия ден… Или на по-следващия… Със сигурност до края на седмицата.

По дяволите!

След следобедната си почивка баща му изглеждаше в добро настроение, а всички дами бяха в елегантни вечерни тоалети. Лусия наистина бе забележително красива млада жена. И, слава на Бога, Мериъл отсъстваше. Съжаляваше, че днес почти не я е виждал, но щеше да бъде по-добре, ако не се появи, докато Рексъм е в къщата.

А после и той трябваше да си тръгне. По дяволите!

Насили се да се усмихне, прие чаша шери и се присъедини към непринудения разговор преди вечерята. Гонгът отекна и госпожа Маркс рече:

— Заповядайте в трапезарията! Тази вечер има нещо специално.

Гостите бавно се надигнаха от местата си. В този миг прага се появи Мериъл.

Доминик случайно гледаше точно в тази посока и затова я видя пръв. Едва не се задави с шерито си. Господи, това момиче знаеше кога и как да се появи!

Забелязвайки реакцията му, останалите също се извърнаха към вратата. Пет чифта очи се приковаха в Мериъл. Тя отново бе облечена в специален костюм. Стройните й форми бяха обгърнати от фина коприна в нежни отблясъци на лунен камък и бледозелено. Дрехата подчертаваше цвета на очите й. Едното й рамо бе голо и на него се виждаше сложен орнамент, изрисуван с къна, а на другото блестеше огромна златна брошка. Отстрани косата й бе прихваната с два златни гребена и се спускаше като буен водопад, по гърба.

Мериъл пристъпи грациозно, разкривайки босите си нозе. Доминик забеляза, че дрехата й е силно набрана, с цепка отдясно, която при всяка крачка позволяваше да се зърне за миг част от прасеца и коляното. Около глезена й блестеше тънка златна верижка. От нея тръгваше нежна плетеница, нарисувана е къна, която продължаваше нагоре и се губеше в гънките на сарито.

Зад Мериъл пристъпваха огромният котарак и Роксана. Домашните любимци следваха своята господарка с достолепието на придворни. Как, по дяволите, бе успяла да накара и котката да участва в тази сцена?

— Но това е непристойно! — възмути се Рексъм, след като се възстанови от първоначалния шок. — Нима момичето не притежава никакво чувство за благоприличие?

— Тя е облечена в сари — невъзмутимо обясни госпожа Ректър. — Съвсем обичайно за една дама от Индия. Майка й колекционираше чуждестранни облекла и бижута и Мериъл с удоволствие ги облича при специални случаи.

Доминик смяташе, че сарито, което Мериъл бе облякла, подхожда повече за танцьорка, но не можа да отрече, че грабва окото. Гривните около тънката й китка и златната верижка на глезена, която се откриваше при всяка стъпка, допълваха екзотичния й вид.

— Лейди Мериъл навярно е искала да отдаде дължимата почит на вашето посещение, сър — обърна се Доминик към баща си.

— Изглеждаш великолепно, Мериъл — топло промълви Лусия. — И аз бих искала да облека такава дреха, но съм твърде висока и се боя, че ще изглеждам доста глупаво. — Ала в очите й проблясваха дяволити пламъчета и Доминик се запита дали някой ден Робърт Джъстис няма да бъде удостоен с подобна чест от своята невеста.

Изглеждайки подозрително смирена, Мериъл се поклони пред всеки гост, притиснала малките си длани пред гърдите. Потъмнените й мигли и вежди засилваха драматичния ефект. Когато се поклони пред него, Доминик дочу леко подрънкване и видя, че е заменила обичайните си сребърни обици във форма на полумесец с изящни златни звънчета, висящи на тънки златни халки.

Макар че бе свела поглед, движенията й разкриваха част от крака и заоблените гърди. Доминик се опита да не я гледа втренчено, но без особен успех. Беше блестяща! Истинска царица на феите!

Когато се поклони пред него, Рексъм се намръщи.

— Нито една почтена английска дама няма да се появи на вечеря, облечена само в някакъв си неприличен варварски шал.

— Предполагам, че в своята собствена къща тя има право да носи дрехите, останали от майка й — спокойно заяви Доминик.

— Може, но единствено в спалнята — изръмжа графът и предложи ръка на госпожа Маркс, за да я отведе в трапезарията.

Доминик кавалерства на госпожа Ректър, а Лусия и Мериъл ги последваха. Сестра му бъбреше щастливо. Изглежда тя без никакво притеснение бе възприела възможността да има няма снаха.