Мери Пътни - Дивачката

— След като се оттеглих и освободих пространството само за Кайл, реших, че той е станал любимият ти брат.

Лусия спря и го изгледа сърдито.

— Престани! Защо винаги се сравняваш с него? Вие сте близнаци, но не сте еднакви. Познавам Кайл по-добре, защото през по-голямата част от живота си сме живели под един покрив, но обичам еднакво и двама ви.

Острите й думи го изненадаха и го накараха да се замисли.

— Съжалявам, Лусия. Дори и когато сме се разбирали най-добре, двамата с Кайл винаги сме се състезавали. Може би щеше да бъде по-лесно, ако единият от двама ни беше по-добър. Вместо това ние все се боричкахме, за да запазим позициите си. Не беше честно от моя страна да те въвличам в нашата малка война, дори и само на шега.

— Не, не беше — язвително отвърна тя. — Искам и двамата да присъствате на моята сватба и да се държите като джентълмени.

— Аз ще бъда там и ще се държа прилично. — Макар че, като се замислеше за евентуалните последствия от чувствата му към Мериъл, никак не бе сигурен, че Кайл ще бъде настроен толкова доброжелателно към него. Стомахът му се сви. Господи, дали дотогава Мериъл и Кайл вече няма да бъдат съпруг и съпруга?

Отпъди неприятните мисли и зави по пътеката, която извеждаше до къщата на Мериъл. Лусия ахна, като видя невероятната постройка, сгушена в короната на огромния дъб.

— Прекрасно! Това е мечтата на всяко дете. Качвал ли си се горе?

— Това е убежището на Мериъл. Никога не ме е канила. — Погледна към дървото и си представи как Мериъл като господарка на обсаден замък излива врящо олио през прозорците. Усмихна се. — Стълбата не е спусната, което значи, че вероятно е горе.

Тайно се надяваше, че Мериъл ще се появи. Сестра му вдигна глава и заслони очите си с ръка.

— Виждам, че има ключалка на капака. Тя наистина ревностно пази усамотението си. Мериъл, там ли си? Ще ни позволиш ли да те посетим в дървената ти къщичка или ще дойдеш с нас на разходка?

Не последва никакъв отговор. Доминик не се изненада.

— Сигурно още е ядосана от това, което се случи на закуска. — Улови Лусия за ръка и я поведе през малката полянка, където веднъж бе примамил Мериъл на пикник.

— Не я обвинявам. Много често съм изпитвала желание да ухапя някого. — Лусия се усмихна. — Радвам се, че тя не нарани сериозно папа, но й завиждам за свободата. Сигурно не е чак толкова лошо да те смятат за малко смахнат.

„Малко смахнат“. Това определение му харесваше много повече отколкото „луд“.

— Ти спомена за рисунката й с къна. Показа ли ти гривната си?

Лусия кимна.

— Веднага щом ти си тръгна миналата вечер, тя ми донесе цветя. Прекарахме си много добре. Разказах й за Робин и тя ми нарисува татуировка.

Доминик бе сигурен, че не би искал да знае къде точно е рисунката.

— Сега ще ти покажа живия плет. Уорфийлд се гордее с най-хубавия жив плет.

Докато двамата с Лусия вървяха по пътеките, той осъзна, че най-опасното от посещението може би вече е отминало. Все още не го бяха познали. Оставаше само вечерта. След като Мериъл очевидно не харесваше графа, сигурно нямаше да се появи и така щеше да има по-малко неприятности.

И все пак за един ужасен миг си представи какво щеше да стане, ако баща му разбере, че всъщност по-малкият му син ухажва лейди Мериъл. Дали това ще го накара да оттегли съгласието си за годежа? Трудно беше да се каже. Баща му със сигурност бе много впечатлен от имението и искрено му се искаше то да стане част от семейната собственост. Едно обаче беше сигурно: разобличаването на измамата щеше да причини хаос и публичен скандал, ако се разчуеше извън кръга на двете семейства.

Обърканите му мисли бавно изкристализираха в едно доста неприятно заключение. Не трябваше да остава в Уорфийлд и с всеки изминал ден да желае Мериъл все повече и повече. Еймуърт и Рексъм дойдоха и дадоха мълчаливата си благословия. Момичето бе свикнало с присъствието му. Значи беше направил това, което искаше Кайл.

И беше време да си тръгне. Разстоянието и развлеченията може би щяха да развалят магията на Мериъл. Разбира се, той бе омаян от нея — тя беше най-хубавото и интересното създание, което някога бе срещал. Което не означаваше, че е сериозно влюбен. Раздялата щеше да му помогне да разбере сам собствените си чувства.

Колкото и да ненавиждаше тази мисъл, постепенно се убеди, че това е единственото правилно решение.

Доминик се облече изключително грижливо за вечерята, която щеше да бъде по-официална от обикновено заради важните гости. Още няколко часа и щеше да бъде в безопасност. Погледна през рамо към Морисън, който прибираше бръснача му и другите тоалетни принадлежности.