Мери Пътни - Дивачката

Отвори очи и втренчи поглед в китайските тапети. Забрави, че тази прелестна млада жена се е надвесила над теб, преструвай се, че тя е онази прегърбена стара вещица, която срещна на пазара в Дамаск!

Мериъл вдигна четчицата и тихо я остави в купата. В следващия миг върховете на пръстите й разтриха зърното на гърдата му.

— Господи, Мериъл! — простена Доминик.

Тя отново го погледна с лъчистите си невинни очи.

— Това наистина не е благоприлично, Мериъл — смутено избъбри той. — Трябва да се върнеш в стаята си.

Момичето обаче не обърна никакво внимание на думите му, а навлажни кожата и нарисува извита плетеница около зърното. Дали бе правила същото и на Кемал? Но дори и да го бе правила на индиеца, нима един лорд Максуел трябваше да позволява подобна интимност?

Какво, по дяволите, да прави? Не искаше да я разстройва, а тя, дяволите да я вземат, го измъчваше! Мислеше единствено за близостта й и за това колко е желана. Почти усещаше на езика си нежния вкус на зърното на гърдата й…

Стисна зъби и повика на помощ цялото си самообладание, докато тя рисуваше татуировката около другото зърно, а после и в пространството над дясната му ключица. С последен размах на четчицата съедини двете области с паяжина от линии, които образуваха сложни плетеници в основата на шията.

Доминик въздъхна облекчено, когато Мериъл свърши и остави пособията си за рисуване върху малката масичка до креслото. Сега ще се върне в стаята си, а той ще почете на спокойствие нещо, докато къната изсъхне. Със сигурност ще намери в библиотеката някое поучително и скучно четиво, което да охлади кипналите му страсти.

Но вместо да си тръгне, момичето плъзна ръка надолу по гърдите му в бавно чувствено изследване. Във вените му пламна огън и желанието му избухна като опустошителен пожар. Едва не я сграбчи в прегръдките си.

Доминик рязко стана от креслото и с два скока се озова в отсрещния край на стаята. Остана с гръб към нея. Стискаше юмруци и дишаше тежко в усилието си да се овладее.

Тя беше побъркана. Поне до известна степен. И не бе отговорна за постъпките си. Освен това щеше да бъде съпруга на брат му!

Дали през първата брачна нощ ще забележи разликата между него и Кайл? Горчивината на тази мисъл го отрезви.

Обърна се и се озова лице в лице с нея. В погледа й се четеше въпрос. Вдигна ръка към него, но той я улови, преди отново да го е докоснала.

— Мериъл, подобна близост е позволена само между съпрузи. Засега трябва да спазваме известна дистанция помежду си.

Надяваше се да разбере поне интонацията, ако не думите, но тя продължаваше да се взира напрегнато в него. В този миг това не бяха очи на дете.

Погледът й бавно се плъзна надолу по тялото му, все едно че се опитваше да запомни всяка негова извивка, всяко косъмче, всеки мускул. Чувствайки се напълно гол, Доминик задавено изрече:

— Върви си, Мериъл! Веднага!

Погледът й докосна предницата на панталоните му. Тутакси се възбуди. Знаеше, че ако я сграбчи в обятията си и впие устни в нейните, тя ще се отдаде на целувките му. Защото беше любопитна. Природно сексуална. И навярно гола под тази широка екзотична дреха…

Съпругата на брат му. Завъртя я, сложи напрегната си длан върху малкия й гръб и я забута към вратата.

— Върви си, малка вещице. До сватбената нощ няма да има никакви татуировки повече!

Кайл би трябвало да е от желязо, за да не запламти от страст с тази млада жена и нейната омагьосваща смесица от невинност и изкусителна чувственост. Неговият трижди проклети брат, към който той продължаваше да бъде лоялен, макар че може би не го заслужаваше.

Затвори твърдо вратата зад Мериъл и превъртя ключа.

После се облегна на стената. Цялото му тяло трепереше, а сърцето му бясно препускаше.

Едва не се спъна в Роксана, която радостно размаха опашка, като я видя. Чувствайки се като наежена птица, Мериъл се опитваше да разбере това, което току-що се бе случило.

Той наистина бе изключително красив. Беше изпитала истинска наслада от гладката му кожа, която бе с няколко тона по-тъмна от нейната. А копринената мекота на малките къдрави косъмчета по гърдите, които се спускаха надолу във възбуждащ любопитството триъгълник! Докато рисуваше, усещаше как енергията му пулсира в гъстите пурпурни талази на желанието. Искаше да го докосва навсякъде. Да го вкусва. Да му позволи и той да я вкуси…

Изпълнена с нетърпение, Мериъл се обърна рязко и закрачи по коридора към задните стълби. За пръв път остави Роксана, защото предпочиташе да бъде сама. Всичките й сетива бяха възбудени до крайност, докато вървеше в нощния хлад. Съблазънта се носеше във вятъра и се спотайваше в росната трева, студена и мека под краката й. Чувстваше се болезнено неспокойна и изпълнена с живот.