Мери Пътни - Дивачката

Когато свърши с татуировката на Еймуърт, тя приближи до госпожа Ректър.

— Бих искала гривна на глезена, Мериъл — замислено рече дамата. — Ще помоля джентълмените да ме извинят, защото ще се обърна с гръб.

След тези думи тя отиде до едно голямо кресло с високи облегалки. Чу се шумолене. Явно вдигаше полите си, за да смъкне чорапа. Доминик отпи от чая си. Беше забавно, че тази жена не бе изгубила желанието си за лудории, макар че вече не бе младо момиче.

Гривната около глезена отне повече време. Когато бе завършена, госпожа Маркс протегна дясната си ръка. Мериъл нарисува изящна фигура във формата на извита лоза, която започваше от средния пръст, после продължаваше по задната част на ръката и свършваше точно под лакътя.

Докато Мериъл работеше, госпожа Маркс обясняваше:

— Къната трябва да се остави да изсъхне около час-два, лорд Максуел. — В очите й блеснаха игриви пламъчета. — Предполагам, че всичко това ви се струва доста странно.

— Необичайно — призна младият мъж, — но много очарователно.

Той очакваше своя ред, но след като Мериъл свърши с госпожа Маркс и намаза трите татуировки с разтвора от третата купа, тя грациозно се оттегли. Доминик разочаровано се запита дали къната е свършила, или просто той не е достоен за татуировка.

Госпожа Ректър се изправи, прикривайки прозявката си с малката си длан.

— Стана доста късно, нали? Ще се видим утре.

След като Мериъл си бе отишла, Доминик също бе готов да се оттегли. Нима тази сутрин той я бе проследил до древния замък? Толкова много неща се бяха случили за един ден.

Морисън го чакаше в спалнята, за да му помогне да свали модерното сако на Кайл. Камериерът още не му бе простил, че бе съсипал един от костюмите на брат си. Тъй като обаче Доминик не бе в настроение да търпи неодобрителното изражение на лицето му, побърза да го освободи.

Доволен, че най-после е сам, Доминик приближи до прозореца, докато развързваше вратовръзката си. Съвършените геометрични очертания на лехите едва се мержелееха на лунната светлина. И преди се бе наслаждавал на гледката, но сега, след като сам се бе трудил над цветята, тя наистина му се струваше великолепна.

Вратата ненадейно се отвори и той се извърна. Помисли, че Морисън е забравил нещо.

Мериъл стоеше на прага и държеше в ръка таблата с приспособленията си за mehndi. След като затвори вратата зад гърба си, тя прекоси стаята и коленичи смирено пред него. Полите на дрехата й се разстлаха по пода.

Доминик преглътна аргумента, че младите дами никога не влизат в стаите на джентълмените. Мериъл явно не признаваше правилата на обществото.

— Значи дойде и моят ред — усмихна й се той. — Ще ми направиш ли лента на ръката, също като на вуйчо си?

Тя посочи към креслото. Доминик седна и разкопча маншета си. Тя пое ръката му с дългите си хладни пръсти и намръщено огледа китката.

— Нещо не е ли наред? — Погледна надолу и реши, че космите ще попречат на татуировката. Тъкмо се канеше да предложи на Мериъл да изрисува задната част на ръката му, когато тя спокойно започна да разкопчава ризата му. Той смаяно хвана ръката й.

— Мериъл!

Тя вдигна глава и го погледна с такава искрена невинност, че той се засрами от себе си. Припомни си, че Кемал имаше татуировка около шията, така че навярно това не бе нещо необичайно за нея.

Пък и не беше зле да свиква с мъжкото тяло, затова доразкопча ризата си и я изхлузи през главата. Почувства се неудобно да стои полуразсъблечен пред нея, но Мериъл изобщо не изглеждаше впечатлена. Тя приседна на облегалката на креслото и замислено прокара пръст по ключицата му, очевидно обмисляйки рисунката.

Кръвта запулсира във вените му. Лекото й докосване бе много по-възбуждащо от ласката на най-опитната любовница на света. Кемал беше евнух, затова беше неуязвим за омайната сила на женското докосване. Но Доминик не притежаваше подобна защита.

Мериъл очевидно взе решение. Намокри кожата му с течността, която остро миришеше на бор, потопи пръчицата в къната и започна да рисува под лявата му ключица. Докато богатият дъх на земя изпълваше ноздрите му, очите му се наслаждаваха на блясъка на меките й коси и нежното потрепване на гъстите потъмнени с къна мигли.

Прекалено изкусително.

Младият мъж затвори очи и се опита да се съсредоточи върху други неща — например склонението на латинските глаголи, но вниманието му упорито се връщаше към Мериъл. Усещаше чувствения дъх на парфюма й и топлината, която се излъчваше от ръката й. Движението на четчицата едновременно го гъделичкаше и възбуждаше.