Мери Пътни - Дивачката

— Вашата сестра, съпругът й и Мериъл, предполагам.

— Беше направена точно преди да заминат за Индия. — Еймуърт погледна мрачно картината. — Бяха женени от години и дълго бяха копнели за дете. Затова обожаваха Мериъл.

— Защо лорд Греъм е завел семейството си на такова нездравословно място?

— Емили не искаше и да чуе съпругът й да замине без нея, а тя пък не можеше да остави Мериъл. Мисията на Греъм трябваше да продължи само две години и всички смятаха, че там ще бъдат в безопасност. Мериъл бе забележително здраво дете. — Еймуърт затвори очи за миг. Лицето му се сгърчи от мъка. — Моята сестра и съпругът й не умряха от болест.

— Предполагам, че сте били много близки със сестра си?

Лордът отвори очи. Лицето му изглеждаше уморено и остаряло.

— Емили бе само с една година по-малка от мен. Като деца бяхме неразделни и останахме добри приятели до самата й смърт.

Семейната собственост бе възбудила любопитството на Доминик. Греъм и Еймуърт явно притежаваха отделни резиденции, докато Емили бе наследила Уорфийлд. Навярно двамата със съпруга й са живели постоянно в имението. Но по-добре беше да не разпитва за това, защото може би Кайл и Еймуърт вече го бяха обсъждали.

Закрачиха покрай портретите. Повечето изобразяваха мъже и жени с фини кости и светли коси. Жените излъчваха неземната ефирност на Мериъл.

— Фамилната прилика е много силна — отбеляза Доминик.

Еймуърт се спря пред един портрет от времето на Тюдорите.

— Жалко, че няма портрет на първата Мериъл. Според семейните хроники много е приличала на племенницата ми, само че е имала черна коса. Съпругът й, нормандски граф, бил светлорус. Техните черти са се предали през поколенията. Фамилните имена и титли са се сменяли, но кръвта във вените им е оставала същата. Особено силно е наследството по женска линия. Моята племенница е директна потомка на първата Мериъл. — Мъжът въздъхна. — Мисълта, че тази линия ще прекъсне, не ми дава покой.

— Предполагам, че има и други, наследници.

— Да. Но моите синове приличат на майка си. — Поколеба се и притеснено добави: — Елинор винаги е била идеална съпруга, но… така и не пожела да приеме Мериъл. Умственото разстройство я плаши. Когато момчетата бяха малки, тя дори се боеше за тяхната безопасност.

Не бе нужно да казва нищо повече. Доминик разбираше тежкия избор, който е бил принуден да направи Еймуърт, разкъсван между задълженията на общественото си положение, нуждите на собственото си семейство и тези на племенницата си. Вероятно е щял да я прибере у дома, ако съпругата му не се е противопоставила. Беше направил всичко, което е било по силите му, за да осигури на Мериъл защитеност, обич и щастие.

И той, и племенницата му заслужаваха нещо повече от двама измамници.

По-късно в салона поднесоха чая. Госпожа Маркс тъкмо наливаше на лорд Еймуърт, когато Мериъл изникна на прага. Беше сменила вечерната си рокля и сега бе облечена в широка източна дреха. Моделът уж скриваше женското тяло от похотливите мъжки погледи. Ала в действителност гънките на тъмната роба само стимулираха въображението. Поне що се отнасяше до Доминик.

Понесла една табла с три малки купички и купчина тънки пръчици, Мериъл прекоси персийския килим с босите си нозе. Косата й отново бе сплетена на плитка. Госпожа Ректър се усмихна.

— Колко мило. Тази вечер Мериъл ще изработи mehndi във ваша чест, лорд Еймуърт.

Мериъл коленичи пред вуйчо си със сведени очи. Доминик вече бе започнал да подозира, че ролята на покорна слугиня бе част от репертоара й. Може би бе виждала подобни прислужници в Индия и ги бе добавила към колекцията си от различни превъплъщения. Покорната слугиня. Умелата градинарка. Приказната фея. Дивото дете.

Умореното лице на Еймуърт светна.

— Бих искал да ми нарисуваш лента на китката, ако нямаш нищо против, Мериъл. — С тези думи той нави левия си ръкав и й поднесе китката си.

Тя потопи памучния тампон в една от купите и намокри кожата около китката. После потопи една от пръчиците в другата купа, пълна с гъста къна, и сръчно започна да рисува сложни индийски шарки. Изцяло се потопи в работата си. Както си бе помислил и Доминик, след като видя татуировката на Кемал, това бе истинско изкуство, което изискваше артистичност и вроден усет към цветовете.

Младият мъж забеляза, че Мериъл е потъмнила с къна веждите и миглите си, както често правеха жените от Изтока. При контраста с бялата кожа и сребристорусата коса резултатът бе поразителен. Сега лицето й излъчваше екзотична тайнственост и чувствено очарование.