Мери Пътни: Заложница на съдбата

Един мускул заигра по челюстта му.

— Тогава защо избяга, оставяйки само една бележка, в която казваш, че никога повече няма да се видим?

— Поради причини, които току-що започнах да разбирам, досега съм се интересувала единствено от мъже, които имат славата на недостъпни — несигурно продължи тя. — Мъже, за които знаех, че всъщност не се интересуват от мен. Когато прочетох бележката, в която пишеш, че ме обичаш, аз бях толкова уплашена и объркана, че избягах.

— Не разбирам. — На лицето му се изписа учудване, но поне я слушаше.

— Когато се върнах в Лондон, говорих с леля Лора, опитвайки се да науча повече за това, което се бе случило, и което винаги съм крила. Бях само на четири години, когато родителите ми се разведоха, и то с най-шумния скандал за своето време. След това не видях повече майка си. Оттогава, дълбоко в себе си вярвах, че има нещо много грешно в мен. Майка ми ме бе изоставила и аз се страхувах, че баща ми също ще ме изостави, ако не съм идеалната дъщеря — весела, красива и самоуверена. Това бе роля, която се научих да играя много добре, но само роля.

Извърна очи, докато думите й продължиха да се отронват мъчително от устните й.

— Ако целият ми живот бе измама, това означаваше, че никой мъж не би могъл да ме обича, защото никой не ме познаваше. Всички, които твърдяха, че са влюбени в мен или ламтяха за богатството ми, или още по-лошо — бяха глупаци, щяха да ме презрат, когато ме опознаят. Не допусках никого прекалено близо до себе си, за да не открие фаталните ми недостатъци. Едва след като научих от Сали, че възнамеряваш да се ожениш за друга, започнах да осъзнавам чувствата си към теб. — Изсмя се безрадостно. — Кандоувър е прекалено привлекателен мъж и никак не е трудно всяка жена да мечтае за него. Но когато го целунах, осъзнах, че това, което най-много ми харесва у него, е фактът, че той не ме обича. Това ме устройваше, след като смятах, че не съм достойна да бъда обичана.

При тази й смелост и болезнена откровеност, гневът на Дейвид започна да стихва. Изоставена от майка си, ужасена да не изгуби всички останали, които обичаше, нищо чудно, че под спокойната и самоуверена фасада на Джослин се криеше бездна от страхове. Парченцата, които тя му разкриваше, постепенно оформяха представата за истинската Джослин, за нараненото дете, както и за пленителната млада дама.

Изпълнен с любов и състрадание, той вдигна ръка, за да спре мъчителния поток от думи.

— Не е нужно да казваш нещо повече, Джослин.

Тя поклати глава с решителен блясък в очите.

— Време е да престана да се крия от самата себе си. Когато ми остави онази бележка, в която казваш, че ме обичаш, аз бях ужасена, защото, ако ме обичаше, щеше да бъде въпрос на време да откриеш какво не е наред с мен. — Гласът й пресекна. — Мога да понеса неуважението на човек, който не ми е близък, но ако изгубя мъжа, когото обичам, това ще ме унищожи. Затова си тръгнах… преди ти сам да ме прогониш от живота си.

Той я взе в прегръдките си. Искаше му се да може да излекува раните й.

— Съжалявам за ужасните неща, които ти наговорих — прошепна младият мъж. Гласът му бе дрезгав от напиращите чувства. — Ти не си сторила нищо, с което да заслужиш подобна жестокост от моя страна.

Докато тя се притискаше към него, той разтриваше тила й, опитвайки се да отпусне напрегнатите й мускули.

— Ти разбираш защо се опитвам да бъда хладен и сдържан английски джентълмен. Когато в мен надделее дивото, емоционалното, уелското, забравям за логиката и здравия разум. Не подозирах, че съм способен на такава ревност. Но никога досега не съм обичал някого толкова силно, колкото теб. — Усмихна се горчиво. — А и това, че Кандоувър е богат и красив херцог, добавя допълнително сол в раната. Ако в бъдеще се наложи да слагаш ред в чувствата си, мислиш ли, че ще можеш да експериментираш с някой нисък и възрастен продавач на риба?

Джослин се засмя през сълзи и вдигна лице към него.

— Ако ми дадеш още един шанс, никога повече няма да има експерименти.

Очите й плуваха в сълзи, но устните й бяха всеотдайни и подканващи. Той я прегърна пламенно и впи устни в нейните.

За пръв път тя отвърна на целувката му с цялото си същество. Когато преградите паднаха, те се сляха в една емоционална интимност, извираща от най-съкровените дълбини на душите им, оставяйки ги без дъх.

Одобряването им избухна в страст, в потребност да се слеят в едно, доколкото това бе възможно за две човешки същества. С треперещи ръце те се озоваха до леглото, оставяйки зад себе си набързо захвърлените и разкъсани дрехи. Този път липсваше плахостта на новооткриващи се любовници. Двамата бяха опознали душите си и резултатът бе пожар от ненаситно желание.