Мери Пътни - Заложница на съдбата

Джослин падна върху леглото, увличайки го със себе си. Искаше да погълне всяка частица от него, да изкове връзка, която щеше да ги свързва през целия им живот и отвъд него.

Любиха се с отчаяния глад на двама души, които едва не са загубили най-скъпото, което са притежавали. Телата им останаха преплетени дълго след като страстта затихна. Дейвид се отдели от нея само за да се завият, след което отново я сгуши в прегръдките си. С притиснати тела, задоволени и щастливи, те разговаряха, както често го правят дългогодишните любовници — кога са започнали да се влюбват един в друг, за онези малки признаци, които бяха положили основата на това чудо — тяхната любов. Нямаше закъде да бързат и двамата се наслаждаваха на сладостта да споделят един с друг.

— Благодарен съм, че слугите ти са достатъчно добре обучени, за да не влизат, без да почукат — промърмори Дейвид доста по-късно. — Не бих искал да засрамя някоя от камериерките.

Джослин бе толкова преизпълнена с радост, че всяко нещо я караше да се смее.

— Доколкото познавам хората си, то те отдавна са разбрали защо стоим заключени тук от часове и навярно в момента празнуват с шампанско в помещението за слугите. От думите на Мари разбрах, че те отдавна се безпокоят да не би да остана стара мома и са решили, че ти си идеалното решение.

Главата й лежеше върху гърдите му и тя усети надигащият се смях в гърдите му.

— Какви отлични слуги имаш.

Джослин вдигна глава и попита:

— Да се надявам ли, че Жанет вече не означава нищо за теб?

Очите му дяволито блеснаха.

— За да бъда честен, съвсем забравих, че съм писал на Сали за Жанет. Това беше бурна, но краткотрайна любовна история, която приключи, когато тя със съжаление ме осведоми, че някой, много по-богат от мен, й е предложил брак, а тя не би могла да живее с офицерска заплата. След като премина първоначалният шок, открих, че тя не ми липсва. Жанет е минала история, както и анулирането на нашия брак. — Наведе се и отново я целуна. — Вече е твърде късно да променяте решението си, лейди Престън. Няма да ви позволя отново да ме напуснете.

Джослин затвори очи, а в ушите й отекна ехото от думите „Докато смъртта ни раздели“, но този път с безкрайна топлота и нежност.

— Разбрах защо съм смятала, че не съм достойна да бъда обичана, но ще мине време преди всичките ми страхове да изчезнат — колебливо промълви младата жена. — Надявам се, че ще бъдеш търпелив с мен.

Дейвид се претърколи върху нея.

— Ако ти е трудно да повярваш, че те обичам, тогава ще трябва просто да повтарям тези думи всеки ден до края на живота ми. Обичам те, Джослин. Това помага ли ти?

Сърцето й се изпълни с топлина, която обгърна цялото й същество, а душата й радостно запя от увереността, че е обичана. Тя придърпа лицето му към своето, за да вкуси солената сладост на устните му.

— Наистина ми помага, моя най-скъпа любов. Наистина.

Тъй като сватбата на Дейвид и Джослин стана много набързо и в изключително тесен кръг, те дадоха голям прием, за да обявят официално брака си пред приятелите и роднините. Ричард Далтон присъства, подпрян на патериците си. Верният приятел на Дейвид сияеше от щастие и гордост, защото той пръв бе разбрал, че двамата са създадени един за друг.

Елвира, графиня Кромарти, изпадна в истеричен гняв, когато узна, че проклетата й племенница бе оттеглила молбата си за анулиране на брака. Лошо беше, че богатството на Джослин завинаги й се изплъзна, но още по-лошо бе, че племенницата й и съпругът й изглеждаха безумно влюбени един в друг. Както тя заяви на Уилъби, който от години страдаше от лошия й нрав, младоженците й отнемаха единствената радост да се надява, че ще бъдат нещастни като повечето брачни двойки.

Когато в един дъждовен ден писмото на Дейвид стигна до сестра му в Шотландия, Сали щастливо съобщи на Иън, че нейният брат и съпругата му са се влюбили един в друг и че бракът им вече е действителен. Кинлок вдигна глава от анатомичния атлас, който прелистваше в момента, а очите му игриво заблестяха. Съгласи се, че бракът е дяволски хубаво нещо — сега шотландският му акцент бе по-силен от всякога — защото съчетавал изкушението с възможностите по най-задоволителен начин. Възприемайки думите му като предизвикателство, Сали реши да го изкуши, което доведе до прилагането на някои анатомични уроци, които и двамата намериха за много по-интересни от тези, които Иън изучаваше с помощта на атласа.

С многозначителен тон полковник Андрю Къркпатрик напомни на съпругата си какво бе казал за жените от семейство Кендъл — че те не могат да устояват на офицерите. Тя се засмя в знак на съгласие и духна свещта.