Чарлс Бенет - Дневникът на пирата

Напразно умолявах Едноокия да измени заповедта си. Думите ми подействуваха не повече от пяна, разбиваща се в гранитна скала. Капитан Хокинс бе завързан за мачтата с вдигнати високо над главата ръце и пиратите започнаха да го измъчват. Макар че дълги години съм скитал по света и съм виждал много страхотии, от които погледът сам се извръща, никога дотогава не съм ставал свидетел на такива зверски жестокости и от тази гледка ми се повдигна. Страдалческите му писъци раздираха въздуха и ме накараха да се разкая, че бях възразил на идеята да ходи по дъската. Веселушко Прайс, който стоеше близо до мен, хълцаше като дете при тази сцена, а един от пленниците припадна.

— Не може ли да се направи нещо, за да бъде избавен от тия мъки? — попита Веселушко, когато Хокинс ни погледна с умоляващи очи. Във внезапното си желание да спася своя бивш противник от мъки аз съвсем забравих за опасността да бъда повикан да изтърпя същото наказание. Скочих към пиратския капитан, който толкова се смая, че не можа да направи нищо, за да ми попречи, измъкнах един от пистолетите, затъкнати в пояса му, и го насочих към страдалеца. В следващия миг куршумът с гръм улучи целта и ми се стори, като че с последния си поглед капитан Хокинс ме благослови, задето го бях избавил от жестокото изтезание.

След гърмежа настъпи тишина, която трая, докато пистолетният дим се разпръсна. Очите на всички се извърнаха към пиратския капитан, за да видят как ще се отнесе към такава дръзка постъпка.

Ръката му се спусна към дръжката на другия пистолет и го издърпа. Той бавно го насочи право в гърдите ми и като погледнах зад оръжието, видях студения, безмилостен гняв в окото му. За момент си помислих да скоча върху него в отчаян опит да спася живота си, ала прецених, че такъв опит беше обречен. Затова скръстих ръце колкото е възможно по-хладнокръвно и зачаках смъртта.

— Значи смяташ, че можеш спокойно да си играеш с мен? — запита Едноокия с безстрастен глас и пръстът му натисна спусъка…

За мое учудване осъзнах, че продължавам да стоя, продължавам да съм жив. В последния миг, преди да стреля, Едноокия бе сменил прицела. Куршумът само перна върха на ухото ми, потече кръв и толкова. Това внезапно отменяне на смъртната присъда без малко не прекърши привидното ми хладнокръвие, ала някак успях да остана със скръстени ръце, уж безразличен към участта си.

— Ти си много храбър — каза Едноокия и почти допусна в гласа му да прозвучи възхищение, — но помни, че и благоразумието е толкова полезно качество, колкото е смелостта. Да не си посмял никога вече да правиш опит да осуетиш желанията ми. Сега те пощадих само защото искам да се присъединиш към екипажа ми. Когато се върнем на Тортугас 2 2 Тортугас — група коралови островчета в Мексиканския залив. Испанският им откривател Хуан Понсе де Леон ги нарекъл така поради изобилието на костенурки (на испански „тортугас“). — Б. пр. , може да ти възложа една специална работа.

Посрещнах погледа му колкото можех по-дръзко.

— Благодаря ти, че ме пощади, защото властта да бъда убит беше в твои ръце, макар че постъпката ми сигурно не заслужаваше смърт. А що се отнася до присъединяването ми към вашия екипаж, мое право е да откажа.

Той ме изгледа подигравателно.

— Сънувам ли, или ти наистина обеща да правиш каквото ти заповядвам, ако ти позволя да се биеш с човека, когото току-що застреля? Независимо от всичко аз те съветвам да свържеш съдбата си с мен. Отказът ти ще означава мъчение и смърт. Ако пък се съгласиш, ще имаш възможност да забогатееш с малък риск за живота ти. Когато нападнем богати търговски кораби, някои от нас загиват, макар че доста често екипажите им са толкова изплашени, че не оказват никаква съпротива. Други биват пленявани от военни кораби и тогава веригите им дрънчат, когато ги бесят на Екзекуцнонния кей 3 3 Екзекуционен кей — място в лондонското пристанище, където обесвали пирати. — Б. пр. . Но повечето от нас оцеляват, забогатяват и си живеят царски с вино и най-изискана храна. Кръстосваме 2–3 месеца, завземаме на абордаж няколко кораба и пипваме някоя и друга дрънкулка; та кой не върши това, щом има смело сърце? После се връщаме в някое от тайните си пристанища за почивка и ремонт или отиваме на Тортугас, където слизаме на брега и прекарваме чудесно, докато ни се свършат парите, след което отново вдигаме котва и отплаваме да търсим нова плячка. Е, момче, не закипява ли кръвта ти само при мисълта за такъв живот? Пиратството, ти казвам аз, е най-добрият занаят за един смелчага!