Чарлс Бенет - Дневникът на пирата

Два дена по-късно участвувах в първото си пиратско деяние. Тия, които четат повествованието ми, от понататъшния му развой ще научат, че с течение на времето аз станах, ако не толкова жесток и безсърдечен, колкото самия Еднооки, то поне съратник в пиратския занаят. Но да не мислят, че падението ми беше леко. Няма да ги отегчавам, като им разказвам за лъжливото обвинение, което ме бе лишило от чина и богатствата ми и ме бе принудило да се кача скришом на „Дръж!“ като беглец от правосъдието. Но колкото и да бях огорчен от ближните си, аз едва не се отрекох от обещанието си пред Едноокия, когато той съзря в далечината кораб и се впусна настървено да го преследва.

Тъй като притежавах известно умение като артилерист, повериха ми едно от пиринчените оръдия. След ожесточена гонитба най-после се приближихме на разстояние един изстрел от набелязаната си жертва и капитан Грим ми заповяда да запратя едно гюлле на борда й.

— Свали някоя мачта, ако можеш — добави той, — макар че на такова разстояние трябва да си много точен стрелец.

— Слушам, сър — бе моят отговор, ала ми тежеше на душата и докато гледах през мерника, мислех да откажа. Тъкмо навреме, за да ме спаси от последиците на такава постъпка, нашата жертва развя на мачтата си златния пряпорец на Испания (още преди това ние бяхме вдигнали пиратското знаме) и в същия миг изстреля към нас едно гюлле, което плясна в морето на един ярд от корпуса ни.

Това ми беше достатъчно. Както повечето англичани, и аз смятах испанците за традиционни врагове, при все че по това време между Испания и Англия имаше мир и Морган 4 4 Хенри Морган — прочут пират, подвизавал се през XVII век с одобрението на английските власти, които по-късно му дали благородническа титла и го назначили за губернатор на остров Ямайка. — Б. пр. гниеше в тъмница в резултат на испанското влияние в английския кралски двор. Ето защо бързо насочих оръдието с цялото умение, което притежавах, и запалих фитила. Всички артилеристи опънаха шии да видят резултата от изстрела и когато гротмачтата на испанеца рухна на палубата, екна такова „ура“, че почти заглуши гърмежа на второто ни оръдие.

— Отличен изстрел! — извика Едноокия, когато овациите замряха. Екипажът на нашата жертва полагаше отчаяни усилия да отсече и махне останките от счупената мачта, но не му дадохме време. Префучахме край тях, тласкани от вятъра, и ги обсипахме с бордов залп. После корабът ни направи завой и когато подехме обратно срещу вятъра, дадохме бордов залп с оръдията от другата страна. Тази маневра се повтори още два пъти и всякога нашите оръдия сееха страшно опустошение по палубата на другия кораб, а в същото време почти нито едно гюлле от безредната им стрелба не улучи някаква цел на нашия борд.

— Не можем да продължаваме да рипаме напред-назад като дама в танцувален салон — извика след малко капитан Грим. — Пригответе абордажните куки, Грийзър. Дългия Джон ще предвожда отряда, който ще нападне откъм кърмата. Останалите да вървят след мен!

Двата кораба се сближиха бързо, тъй като кормчията умело управляваше нашия. Неколцина от неприятелите под прикритието на фалшборда дадоха залп с мускети в наша посока, с който свалиха един от оцелелите от „Дръж!“ и раниха двама от пиратите. След това до нашия парапет застанаха в редици хора с мускети и обсипаха испанеца с така добре насочен огън, че малцина от екипажа му се осмелиха да стрелят отново и повече жертви от куршуми не дадохме.

Ала когато двата кораба застъргаха бордовете си един о друг и ловко хвърлените абордажни куки не им даваха да се разделят, нашите абордажници срещнаха решителна съпротива. Макар че мнозина от испанците се търкаляха сгърчени на палубата в резултат на оръдейния ни огън, много други, въоръжени с пистолети и саби, наизскачаха от укритията си, за да ни дадат отпор. Дългия Джон, в чийто отряд влизах и аз, едва стъпи на неприятелската палуба и бе повален с удар от приклада на мускет. Двама други, които се добраха до палубата на испанеца преди мен, бяха отблъснати и паднаха в морето между двата кораба. Когато сам успях да стъпя на вражеския кораб, нападнаха ме едновременно двама души; единият, явно офицер, се биеше със сабя, която проблескваше като светкавица в ръката му, толкова умело си служеше с нея.

От другия си противник се избавих чрез сполучлив кос удар с абордажната сабя, която се заби надълбоко във врата му. Докато падаше, той се блъсна в офицера си и го накара да залитне. С победен вик се втурнах и извъртях сабята си надолу, за да нанеса смъртоносен удар, но залитането се оказа само моментално и офицерът ловко избегна несръчния ми замах и със светкавичен ответен удар едва не ме промуши. След това в течение на няколко минути животът ми висеше на косъм. Аз бях силен и енергичен и не за пръв път си служех с абордажна сабя. Ала и противникът ми беше опитен фехтовач и на няколко пъти по чудо избегнах върха на сабята му. Вече усещах, че се задъхвам и краката ми се подкосяват от напрежението.