П. Удхаус - Законът на Устър

Въздъхнах.

— Джийвс, как според теб едно нищо и никакво момиче постига такива извратени висоти?

— Не мога да отрека, сър, че младата дама е доста ексцентрична в постъпките си.

— Ексцентрична ли? Та тя направо е узряла за лудница. Ще й постелят червен килим. Колкото повече мисля за тази млада гъска, толкова повече душата ми се поболява от ужас. Човек се опитва да си представи бъдещето и потреперва. Джийвс, не можем да си затваряме повече очите — тази плачеща за болнична стая с тапицирани стени Стифи се кани да се омъжи за преподобния Харолд Пинкър, който от своя страна е най-видният перко под слънцето, и нямаме основание да предположим (не бива да пренебрегваме и този аспект), че съюзът им не ще бъде благословен с потомство. Не след дълго в дома им ще затопуркат малки крачета и не можем да не си зададем въпроса дали човешкият живот ще е в безопасност в близост до тези крачета, ако приемем напълно основателно, че те ще са наследили комбинираната смахнатост на двамата си родители. Джийвс, мисля си с една такава съчувствена жалост за всички бавачки, гувернантки, директори на частни и обществени училища, които лекомислено ще се нагърбят с отговорността за грижите и възпитанието на изчадията на Стефани Бинг и Харолд Пинкър, без да подозират, че се изправят срещу стихия, по-разрушителна от урагана. Както и да е — продължих аз, като секнах тревожните си разсъждения, — всичко това, макар и изключително занимателно, в момента не е в сърцевината на проблема. Какво би препоръчал, като вземем под внимание присъствието на шлема и имаме предвид факта, че комедийното дуо Оутс-Басет всеки момент ще се яви да претърсва?

— Малко е трудно да се каже, сър. Не е лесно да се намери истински ефективно скривалище за такъв обемист предмет.

— Прав си. Тази проклетия сякаш изпълва стаята, нали?

— Безспорно се набива в очи, сър.

— Да. Властите не са щадили материал и усилия, когато са изготвяли този шлем за полицая Оутс. Целта им е била да увенчаят главата му с нещо впечатляващо, което да не се кандилка на главата му и да не навежда на мисълта за кацнал бръмбар на трънка. Подобна кофа не може да се скрие и в непроходима джунгла. Е, добре, ще трябва да опитаме с такт и благост. Чудя се кога ще довтасат. Сигурно скоро. А! Ако не греша, това е ръката на съдбата.

Но предположението, че чукачът, току-що почукал на вратата, е сър Уоткин Басет, се оказа погрешно. Обади се гласът на Стифи.

— Бърти, пусни ме да вляза.

Нямаше човек, когото така силно да жадувах да видя, но не отворих широко портите. Благоразумието налагаше да взема предпазни мерки.

— Да не би келявото ти куче да е с теб?

— Не. Икономът го изведе на разходка.

— В такъв случай влез.

Когато тя стори това, видя пред себе си един Бъртрам, който я посрещна със скръстени ръце и суров поглед. Но очевидно не забеляза смразяващия ми екстериор.

— Бърти, миличък…

Млъкна, секната от животинското ръмжене, излязло от Устъровата уста.

— Да не чувам никакви милички Бъртита! Мога да ти кажа само едно нещо, млада ми Стифи, и то е: ти ли сложи шлема в куфара ми?

— Разбира се. Точно затова дойдох да поговорим. Нали си спомняш как се мъчех да измисля подходящо място? Поблъсках си главата и изведнъж го открих.

— А сега и аз го открих.

Киселият ми тон сякаш я изненада. Изгледа ме с момичешка почуда.

— Но, Бърти, миличък, нали нямаш нищо против?

— Ха!

— Но защо? Мислех, че с радост ще ми помогнеш.

— Нима? — хапливо вметнах аз.

— Не можех да рискувам чичо Уоткин да го намери в стаята ми.

— И предпочете да го намери в моята.

— Че защо? Не може да седне да ти претърсва стаята.

— Не можел, казваш!

— Разбира се, че не. Ти си негов гост.

— И това според теб ще възпре ръката му? — Пуснах една от горчивите си сардонични усмивки. — Струва ми се, че закичваш дъртата отровна змия с благородство на чувствата и уважение към законите на гостоприемството, които не се потвърждават от нито един факт от досието му. Можеш да ми повярваш, че определено ще претърси стаята ми, и предполагам, че единствената причина, която още го задържа, е хайката за залавянето на Гъси.

— Гъси?

— В момента е погнал Гъси с ловджийски бич. Но това не може да се върши до безкрайност. Рано или късно ще се откаже и ще цъфне тук, въоръжен с лупа и обучени кучета.

Най-сетне схвана сериозността на положението. Изквича отчаяно и очите й се ококориха като супени чинии.

— О, Бърти! В такъв случай се опасявам, че съм те накиснала в голяма каша.