П. Удхаус - Законът на Устър

— Разкарай се оттук, Джин-Ботъл такъв — остро изрече тя. — Съвещаваме се. Бърти, ако желанията на старата ти леля значат нещо за теб, ще стъпчеш този човек с крак и ще го размажеш в пода.

Вдигнах ръка.

— Чакай! Искам да разбера какво става. Гъси, спри да се боричкаш с чаршафите и ми обясни. Споуд ли те преследва пак? Защото, ако е така…

— Не Споуд, а сър Уоткин.

Леля Далия отново изсумтя, като че ли бисираше по настояване на публиката.

— Бърти…

Вдигнах втора ръка.

— Секунда, прародителко. Как така сър Уоткин? Защо сър Уоткин? Защо, по дяволите, те е погнал?

— Прочел тефтерчето.

— Какво?

— Да.

— Бърти, аз съм само една слаба жена…

Вдигнах трета ръка. Не ми беше до лели.

— Продължавай, Гъси — скован от мъка, изрекох аз. Той си свали очилата и ги избърса с трепереща носна кърпичка. Очебийно изживяваше терзанията на ада.

— Когато излязох оттук, отидох право в стаята му. Вратата бе открехната и аз се вмъкнах. А вътре открих, че в крайна сметка не е в банята. Седеше по бельо на леглото и четеше тефтерчето. Вдигна поглед и очите ни се срещнаха. Не можеш да си представиш какъв шок изживях.

— Мога. Веднъж и аз преживях същото с преподобния Обри Ъпджон.

— Настъпи дълга пауза, натежала от многосмислие. После той избълбука и се изправи с разкривено лице. Хвърли се към мен. Аз хукнах. Той подире ми. Гони ме по петите надолу по стълбите, но когато стигнахме коридора, поспря да вземе ловджийския си камшик и това ми спечели преднина, която…

— Бърти — прекъсна го леля Далия, — аз съм само една слаба жена, но ако не настъпиш това неназоваемо насекомо и не изхвърлиш останките му, ще трябва да се заема сама с мръсната работа. Толкова жизненоважни въпроси висят на косъм… Още не сме измислили план за действие… Всяка секунда е ценна… а той ни се натриса на главата да ни споделя историята на своя излишен живот. Джин-Ботъл, ти, гадно оцъклено парче рокфор, ще се разкараш ли, или не?

Когато прародителката се ядоса, тя става изключително убедителна и кара хората да й подвиват опашка. Очевидци твърдят, че по време на ловните си подвизи е успявала да наложи мнението си през девет изорани ниви и няколко горички в десета.

Последната дума (не) изхвръкна от устата й като мощен снаряд, улучи Гъси между очите и го накара да си удари главата в тавана. Когато отново стъпи на terra firma 15 15 Твърда земя (лат.). — Б.пр. , тонът му беше извинителен и примирителен.

— Да, госпожо Травърс. Тръгвам, госпожо Травърс. Щом завържа чаршафите, госпожо Травърс. Бърти, ще хванете ли с Джийвс този край…

— Искаш да те спуснат през прозореца с чаршафа?

— Да, госпожо Травърс. След това мога да взема колата на Бърти и да отпраша за Лондон.

— Много е високо.

— А, не е чак толкова високо, госпожо Травърс.

— Ще си счупиш врата.

— Не мисля така, госпожо Травърс.

— Ще го счупиш — заинати се леля Далия. — Хайде, Бърти — продължи тя с неподправен ентусиазъм, — побързай. Спусни го с чаршафа. Какво чакаш?

Обърнах се към Джийвс.

— Готов ли си, Джийвс?

— Да, сър. — Изкашля се тихо. — А не може ли господин Финк-Нотъл, щом ще кара колата ви до Лондон, да вземе и куфара и да го остави в апартамента?

Зяпнах. Леля Далия също. Втренчих се в него. Леля Далия също. После очите ни се срещнаха и прочетох в нейните същото почтително преклонение и страхопочитание, което знаех, че се чете и в моите.

Бях поразен. Допреди секунда бях обзет от тъпа безнадеждност, уверен, че нищо на света не може да ме измъкне от кашата. Вече чувах погребалния звън. И изведнъж това!

Когато леля Далия говореше за Наполеон, спомена, че е бил ненадминат в моменти на криза, но аз бях готов да се обзаложа, че дори той не би надминал това върховно постижение. За кой ли път Джийвс улучи десятката и достойно спечели правото на избор между пура и орехче.

— Да, Джийвс — едва изрекох аз, — прав си. Може да го занесе, нали?

— Да, сър.

— Гъси, нали нямаш нищо против да отнесеш куфара ми? Щом вземаш колата, ще трябва да пътувам с влака. Тръгвам утре. А никак не е приятно да се влачиш с багаж по гарите.

— Разбира се.

— Ще те спуснем с чаршафа и ще хвърлим куфара след теб. Готово ли е всичко, Джийвс?

— Да, сър.

— Тогава давай!

Не мисля, че съм присъствал на друга церемония, доставила такова неподправено удоволствие на всички участници. Чаршафът не се скъса, което достави удоволствие на Гъси. Никой не влезе да ни прекъсне, което достави удоволствие на мен. А когато хвърлих куфара и той падна на главата на Гъси, леля Далия остана очарована. Що се отнася до Джийвс, верният прислужник очевидно порозовя от удоволствие, че е успял да спаси младия си господар в час на несгода.