Робърт Паркър - Обетована земя

— Добре, добре. Е, да го чуем. Хайде, изплюй камъчето — бледото лице на Пауърс се беше позачервило. Гледаше ме в упор. Мейсън седеше изправен в леглото, със спуснати крака. Продължаваше да държи вестника, с пръст върху мястото, до което бе стигнал.

— О’кей, Кинг. Първо, Харв не може да ти плати, поне засега.

— Такива не ми минават.

— Лъскав — казах аз.

— Ъ?

— Лъскав като бял негър. На всичко отгоре и толкова хубаво говориш… Нали разбираш, че ти също си вътре с двата крака.

— Пъхаш се, където не ти е работа, Спенсър, и ще съжаляваш.

— Защо не говориш по същество, Спенсър — рече Хок.

— Имам купувач с около сто хиляди долара, който иска да купи оръжие. Разменям го срещу Шепърд.

— Защо мислиш, че мога да му намеря оръжие?

— Кинг, за сто хиляди ти ще му докараш танцуващ мравояд!

Той се усмихна. Месестите му устни се разтеглиха и усмивката разкри горните му венци.

— Да, може и да му намеря — рече той. — Но Шепърд ми дължи много пари.

Погледът му пробяга по цифрите в счетоводната книга.

— Трийсет бона. Рискувах много с тези пари, дадох му ги срещу честна дума. Разбираш ли? Не мога да го трампя просто ей така.

— О’кей — казах аз. — Ще отидем другаде. Хайде, Харв.

— Ти можеш да правиш каквото си искаш, но приятелчето ти трябва да плати веднага, иначе страхотно ще се разсърдим — подчерта Пауърс.

— Разплащането влизаше в предложението ми. Вие не се съгласихте, така че не се оплаквайте.

Запътих се към вратата. Хок беше на пътя ми. Ръцете му стояха деликатно на хълбоците.

— Хок — рече Пауърс, — Шепърд остава тук.

— Сто хилядарки са много пара, Кинг — подхвърли Хок.

— Хок е прав, мистър Пауърс. — Мейси бе оставил вестника и държеше малък 25-калибров пистолет със седефен приклад и никелово покритие. Навярно в тон с копчетата на ръкавелите му.

— Колко вземаш ти, Спенсър — попита ме Пауърс.

— Трийсет процента. Можеш да ги задържиш срещу заема на Шепърд.

Пауърс замълча. Никой не помръдваше. Беше като при забавен кадър на плейбек.

Хок, застанал нехайно до вратата. Шепърд с изопнати черти на лицето. Мейси с насоченото оръжие. Пауърс, размишляващ на масата.

Прозорецът беше зад гърба на Пауърс и светлината го ограждаше като в рамка. Виждаха се косъмчетата върху плата на сакото му. На ярката светлина грижливо изравнените му бакенбарди изглеждаха златни.

— Кой е твоят клиент? — попита Кинг.

Хок подсвирна между зъби от напрежение. Съвсем лекичко.

— Ако ти кажа, между нас няма да се получи разговор, нали така?

Пауърс се захили. Обърна се към слабия в кревата:

— Мейси — рече му, — аз имам уговорка за голф. Ти оправи тук нещата. — Вторачи се в мен. — И да няма изненади! — предупреди ме той. — Никакви номера! Разбра ли?! Никакви шибани номера! — стана и мина покрай мен, на път към вратата.

— Ясно, без номера — казах.

Пауърс излезе. Мейси прибра 25-калибровия и каза:

— О’кей. Да започваме.

— Той какво, да не играе голф с костюма си от Андерсън Литъл?

— Ще се преоблече в клуба — рече Мейси. — Никога ли не си играл голф?

— Не, когато бях малък, си падах по ръкопашния бой.

Мейси се усмихна за момент, сякаш припали и загаси тутакси някаква лампа. Хок легна в кревата и затвори очи. Шепърд се приближи вдървено към бюрото с питиетата и си наля в голяма чаша. Мейси седна до кръглата маса и аз се присъединих към него.

— О’кей — рече той, — казвай условията.

Засега нямаше да уточняваме кой знае какво с Мейси. Казах му, че първо трябва да се свържа с моите хора, след което отново ще му се обадя, но че стоте бона са сигурни и той трябва да се свърже със своите източници.

— Пушките са тип-топ — каза Мейси. — Налице е обаче рисковият фактор и допълнителният проблем със свиването на пазара. Такова голямо количество предизвиква вълнение, както сигурно знаеш.

— Знам. И знам, че вие ще се справите. Затова се обърнах към вас.

— Хм-хм — изхъмка Мейси и извади една визитна картичка от малкото джобче на раирания си костюм. — Обади ми се след като разговаряш с другата страна — каза той.

Взех картичката и я сложих в портфейла си.

— Значи става дума за сериозен бизнес — казах аз.

— Разбира се — рече Мейси. — При положение, че сделката е такава, за каквато ти я представяш.

— То се знае — рекох. — В такъв случай, щом става дума за бизнес, би трябвало да оставите стария Харв на мира и толкова. Така ли е?

— Естествено — рече Мейси. — Ти чу какво каза мистър Пауърс. Ние вземаме и даваме заеми, не сме животни. В това отношение няма да има проблем.