Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Той нали е женен?

— Е, да. При това бракът му е щастлив, доколкото знам. Шери сигурно е единствената му забежка и без съмнение той е максимално дискретен в това отношение.

— А ти откъде знаеш?

Доли се усмихна широко и прекрасните й скули порозовяха. Не отговори на въпроса ми. Лари Клайн, ах ти, куче проклето!

— Смяташ ли, че тази… връзка все още продължава? — попитах я аз.

— Ако изобщо е имало връзка, сигурно продължава и до днес.

— Възможно е… Мъжете понякога споделят свои или чужди тайни с жените, с които спят.

— Наистина ли? — възкликна Доли. Направо съм шокирана. Просто думи нямам.

Отидох да потърся Сюзан.

В Ламар не успях да отнеса вкуса на червилото на Сюзан, но споменът за прощалната ни целувка все още беше жив. Взех отново същата стая в „Холидей Ин“, разопаковах четката си за зъби и патроните, отспах си и в седем на другата сутрин бях в кафенето на болницата с Лари Клайн.

— Как върви работата? — попита докторът, зает със соленките в чинията си.

— Става все по-интересно — отвърнах дружелюбно. — Впрочем познавате ли Шери Ларк?

— Още от времето, когато беше Шери Клайв — усмихна се Клайн.

— Виждали ли сте я напоследък?

Клайн сви рамене и отхапа от соленките.

— Добре, уклончивият въпрос получава уклончив отговор — казах аз. — И тъй, кога за последен път видяхте Шери?

Това вече прозвуча като въпрос на истинско ченге. Мислех, че сме приятели.

— Не отричам, че си падам малко нещо ченге. А на определен етап не мога да бъда приятел на никого.

— Ние на този етап ли сме?

— Стигнали сме още по-далеч. Кога я видяхте за последен път?

— Мисля, че беше през май. Дойде в кабинета ми.

— И я пуснаха, без да чака?

— Ние сме стари приятели.

— Приятелско посещение ли беше?

— Беше си въобразила, че има настинка. Оказа се сезонна алергия. Дадох й антихистаминов препарат, от мострите, които ми изпращат.

— Говорихте ли за Уолтър Клайв?

Клайн се вторачи в мен. Почувствах как дружелюбността му се изпарява.

— Не си спомням. Може и да сме го споменали. Той ми беше приятел, тя също, а и навремето бяха семейство.

Отпих от кафето си.

— Вижте, ще ви кажа за какво става въпрос — рекох аз. — Според мен Уолтър Клайв е бил убит заради ДНК тестовете. Някой е научил, че се готви да се подложи на тях, и е започнал стрелбата по конете като прикритие в очакване на резултатите от изследването.

— Боже мой! — възкликна Клайн.

— При отрицателен резултат стрелбата по конете щеше да спре и всичко щеше отново да си тръгне постарому. Ако се окажеше, че наистина има син, бащата получава смъртоносен куршум, а ченгетата ще смятат, че е нападателят на конете.

— За бога, Спенсър, кой би могъл да бъде толкова… Кой би замислил подобен план?

— Клайв се е канел да промени завещанието си в полза на евентуален наследник от мъжки пол.

Докторът зяпна, сякаш току-що бе налапал жаба.

— Само вие, Клайв и Доли сте знаели, че ще му вземат кръвни проби за изследванията. Само вие и Клайв сте узнали резултатите. Уолтър е споделил с Доли. Въпросът е, вие с кого сте споделили, докторе?

По лицето на Клайн бе избила червенина, която взе да се отдръпва, докато обмисляше отговора си. Накрая съвсем пребледня, сякаш всеки миг щеше да припадне. Ако се стигнеше дотам, поне се намираше на подходящо място. Все щеше да се намери кой да отговори на въпроса: Да има лекар е сградата? Чаках.

— Аз… познавам Шери от много отдавна…

Отново отпих от кафето. Не беше от най-доброто качество. Все пак беше горещо, съдържаше кофеин, тъй че реших да не бъда прекалено придирчив.

— Не мога да повярвам… — Клайн погледна наядената соленка в чинията си и я бутна настрана. Добро хрумване.

Продължих да чакам. Лицето му отново пламна. Добър признак. Все пак може би нямаше да се срути в краката ми.

— Знаете ли — започна той отново, без да ме гледа, — че във всеки асансьор, в тоалетните, в шкафчетата на медицинския персонал, навсякъде са поставени надписи: Зачитайте доверието, оказано ви от пациента.

— Виждал съм ги — отвърнах аз.

Клайн бавно поклати глава.

— Исусе Христе — изпъшка той.

— Вие сте й казали. Прав ли съм?

— Да.

— Били сте близки приятели, пък и в края на краищата ставало е въпрос за бившия й съпруг, а и косвено за дъщерите, тъй че не сте си и помислили, че вършите нещо нередно. Та тя живее в Сан Франциско.

— Горе-долу така беше.

Кога го е чула за пръв път?