Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

Замълча колкото да запали пурата.

— Вие виждали ли сте я? — попита ме той.

Кимнах в отговор.

— Мен ако питате, тя все още хваща окото, тъй че… — И той сви рамене.

Изчаках да си подреди мислите.

— Ей на това канапе стана.

— Ив онези редки моменти, когато не сте се уверявали един друг, че нищо не се е променило: тя просто е попитала за Уолтър, а вие неволно сте споменали, че той обмисля дали да не промени завещанието си.

— Знаете как е, когато човек е възбуден…

— О, знам, знам — заявих гордо.

В десет и половина, ще рече седем и половина тамошно време, се обадих на Шери Ларк. Май твърде много бях подранил. Ако не ме лъжеше паметта, хипитата обичат да си поспиват. Тъй или иначе, повече не можех да отлагам.

Когато чух гласа й, предположенията ми се потвърдиха. Бях я събудил.

— Спенсър — представих й се аз. — Помниш ли ме? Квадратна челюст, ясен поглед, вкусни гофрети в „Сиърс“?

— А… да, разбира се. Защо ми се обаждаш?

— Заради случая, по който работя. Искам да знам и на трите ли момичета каза за резултатите от изследванията на Клайв или само на Пени?

— Моооля?

— Хайде, Шери, знам със сигурност, че си го разбрала, а знам и че не си го запазила в тайна. Питам само на кого го съобщи.

— Не очаквай от мен да предам дъщерите си.

— Познавам едно ченге в отдел „Убийства“ във вашия град. Казва се ОТ ар. Ако го помоля, няма да откаже да завлече хипарския ти задник до Съдебната палата и да те разпита в някоя малка стаичка с ярко осветление.

— Аз…

— На кого каза, Шери? Или ще ми кажеш сега доброволно, или ще пратя О’Гар да те поизпоти.

— Казах само на Пени. Тя единствена има куража да се опъне на баща си.

— Съобщила си й също, че той се готви да промени завещанието си.

— Щеше да остави всичко на копелето на оная кучка.

— А ти не би се примирила с подобно нещо.

— Грижа се за дъщерите си.

— Това е то майчината любов — заключих аз и затворих телефона.

Не мислех, че Шери Ларк е убила Уолтър Клайв. Все пак убиец имаше, а в моя бележник Пени вече набираше точки.

Седях заедно с Теди Сап и прокудените от семейство Клайв на голяма маса в единия край на грил бара и хапвах пица. Сап пиеше кафе, а всички останали, с изключение на мен, си бяха поръчали чай с лед. Аз не обичам чай с лед. Сап седеше от дясната ми страна, Корд от лявата, до него Стоуни, по-нататък Сю и Пъд. Всички низвергнати членове на фамилията изглеждаха далеч по-добре от последната ни среща. Погледът на Пъд се бе избистрил, а лицето му бе изгубило характерния си червендалест и подпухнал вид. В новата обстановка Корд явно се чувстваше много по-свободно. Двете жени се бяха постарали да вчешат късите си коси и си бяха сложили грим. Облеклото им изглеждаше напълно нормално. Очите им отново излъчваха жизненост и вече не се държаха като подплашени животни.

Доколкото си спомнях, Сю първа се бе осмелила да ми направи комплимент и затова реших, че би трябвало да разговарям първо с нея.

— Разкажи ми какво се случи — започнах аз.

Седнал до нея, Пъд я потупа окуражително по гърба. Сю погледна към сестра си, след което си пое дълбоко дъх през носа.

— След като татко… умря, Пени ни повика на разговор. Заяви, че било ужасно, дето татко е мъртъв. Но ние не бивало да се тревожим, тя щяла да се погрижи за всичко, всъщност призна, че от доста време сама управлявала бизнеса, тъй че всичко щяло да върви, все едно татко е жив.

Внезапно млъкна и отново изгледа сестра си.

— Продължавай — насърчи я Стоуни. — Всичко им кажи. Достатъчно дълго се преструвахме. Време е всичко да си кажем.

Сю отново си пое дъх.

— Ами добре — въздъхна. — Та Пени каза, че ние двете трябвало да променим някои неща. Пъд бил пияница, дето само харчи парите на компанията, без да влага нищо в нея.

— То не е лъжа — вметна Пъд. Все още не сваляше ръката си от гърба на Сю.

— Тя каза още, че Корд… — Смутено погледна към зет си.

— Казала е, че Корд е обратен — довърши той вместо нея.

Стоуни и Корд не се докосваха, но изглеждаха доволни, че са заедно. Сю кимна и продължи:

— Тя каза още, че трябва да се отървем от тях. Трябвало да очистим семейството от тяхното присъствие, така както понякога пречистваме тялото си.

— От отровата — уточни Корд.

— После каза, че и самите ние трябвало да се пречистим. Били сме опозорили семейството с нашето пиянство и разврат. Нареди ни да престанем да пушим, да пием и да развратничим. Забрани ни да носим грим, да си купуваме дрехи и всичко останало. И докато траело пречистването, трябвало да живеем в уединение, като монахини… нещо такова каза, макар че не си спомням точната дума. Забрани ни да напускаме къщата.