Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Боже мой! — възкликна Сюзан.

— Бива си го това конче — рекох аз.

Пени се изправи, след нея и Делрой.

— Къде отивате? — попитах.

Тя ме удостои с една не толкова ослепителна усмивка.

— При победителя.

— Поздравявам те. Все пак трябва да поговорим.

— Сега не мога. Ако искаш утре, на закуска в „Читалнята“. В осем.

— Добре, ще се видим там.

— Приятелката ти е красива — каза Пени.

— Да, така е.

Следвана плътно от Делрой, тя тръгна през тълпата. Някои все още ликуваха, а други бързаха да си приберат печалбите.

Читалнята всъщност представляваше цяла къща, голяма бяла постройка въз викториански стил, в непосредствена близост до пистата, с просторна веранда, където избраните можеха да похапват и в същото време да гледат презрително през живия плет към онези, които нямаше да бъдат допуснати, тъй като не бяха членове. И аз не бях сред членовете, но очевидно името на Пени Клайв бе достатъчно, за да получа достъп.

Дойдох сам. Сюзан бе решила да спи до седем и после да потича преди закуска. Подобно решение тя взимаше почти всеки ден. Нямах нищо против. А и никога не ходех с нея на работа.

Пристигнах пръв. Когато ме настаниха на верандата, забелязах, че е сервиран само още един прибор. Чернокож келнер в бяло сако ми наля прясно изцеден портокалов сок и чаша кафе, след което се оттегли. Изгледах отвисоко минувачите долу. Пени пристигна, когато бях изпил сока и половината от кафето. Изправих се. Но не успях да изпреваря управителя, който дръпна стола с изискан жест, за да може тя да седне.

— Добро утро — поздрави ме тя с усмивка.

Незасенчена от присъствието на Сюзан, Пени сияеше в пълния си блясък. Бе облякла рокля на сини, бели и червени цветя, допълнена от широкопола червена сламена шапка със синя панделка.

— Трябва да опиташ пъпешите. Зреят винаги през август, докато трае сезонът на надбягванията.

— Благодаря — отвърнах.

Чернокожият донесе пъпеши и за двама ни. Приличаха на добре познатия плод, само дето бяха съвсем малки и топчести.

— Вълнуващо беше вчера, нали? — рече Пени.

— Конят е страхотен — отвърнах.

— Ейнджъл го язди безупречно.

— Знаеш ли, че Доли ме нае да разнищя загадката около смъртта на баща ти?

— Да.

— И знаеш ли защо?

— Да.

— Е, и какво ще кажеш?

В края на краищата ненапразно бях изминал целия път дотук в компанията на психоаналитик.

— Много съм разочарована.

— Защо?

— Харесвам Доли, но тя използва трагедията ни за собствена изгода.

— Защото иска разнищване на случая ли?

— Защото твърди, че синът й също е един от наследниците.

— И ти го оспорваш?

— Напълно.

Хапнах от причудливия плод. На вкус съвсем приличаше на обикновените пъпеши.

— Знаеш ли къде са сестрите та? — попитах аз.

— Предпочетоха тази година да не идват в Саратога. Това всъщност е делово пътуване, а те не се интересуват много-много от бизнеса. Въртележката на социалния живот на всички ни идва твърде много.

— О, на мен също. Да ти е споменавал някой, че са напуснали къщата в Ламар?

— Така ли?

Или беше добра актриса, или наистина не знаеше.

— Аха.

— Искаш да кажеш, че са се изнесли?

— Да.

— Защо? Къде са отишли? Добре ли са?

— Екстра са. А за теб ще е добре да поговориш с Делрой, той май не те държи в течение на всичко, което върши.

— Аз… — Тя рязко млъкна, затвори уста и прехапа устни.

— Ще го питам — промълви тя най-сетне.

Довършихме си пъпешите, келнерът отнесе чиниите, а друг донесе царевична кифла за мен и рохко яйце с препечена филийка пълнозърнест хляб за Пени. Яйцето бе сервирано в малка чашка с чинийка и лъжичка отстрани. Направих знак за още кафе и тутакси го получих. Добавих мляко и захар, отпих и се облегнах назад. Дори не знаех какво точно се опитвам да постигна с този разговор. А и представа нямах, ако си наумя какво искам, как да постъпя. Чувството не ми беше непознато. Половината от професионалния си живот бях прекарал в това състояние. Всъщност прекарвах немалка част и от непрофесионалния си живот в това състояние. Когато си опитал всичко друго, казах си, опитай с истината.

— Откакто отново се заех с разследването, все удрям на камък, „Секюрити Саут“ не ме допускат нито при теб, нито при сестрите ти. Преди няколко дни най-сетне настоях да се видя поне с тях и ги открих сами, затворнички в собствения си дом, при това напълно объркани. Изведох ги оттам и ги поверих на съпрузите им в място, което знаем само аз и те, но не и „Секюрити Саут“.