Робърт Паркър - Версия „Торнадо“

— Искам всичко да ми разкажеш — рече Сюзан. — След Сан Франциско и ужасната Шери Ларк.

Тъмната й гъста коса се развяваше на вятъра, тъй че от време на време се налагаше да отмахва кичури от лицето си. Беше със слънчеви очила „Оукли“, които се закопчаваха с лента на тила, и профилът й се очертаваше пленително красив.

— Все едно, че сме герои от роман на Дашиъл Хамет.

— Но това е чудесно, скъпи. Искаш ли да спрем някъде и да изпием по едно мартини?

— Не и без Аста.

— Тя обожава Лий Фаръл — успокои ме Сюзан. — Нищо няма да й липсва.

Разказах й как се развиват нещата. Сюзан бе професионален слушател, не ме прекъсна нито веднъж.

— Та какво се надяваш да постигнеш в Саратога? — попита, когато свърших.

— Ще правя, каквото правя винаги. Ще се помотая, ще задам някой и друг въпрос, ще подосаждам на някои хора.

— И ще се любиш с момичето на мечтите си?

— Без съмнение. Там са всички основни действащи лица: Доли, Джейсън, Пени и Делрой.

— Ще ми се Шери Ларк да го е извършила.

— Защото не я харесваш ли?

— Браво, как се сети? Ами че тя е егоистка, глупава и нечестна дори към себе си.

— Това не е ли малко субективно?

— В момента не съм психиатър, а твоята любима и мога да бъда субективна колкото си искам. Ти кого предпочиташ?

Твърде много се бяхме доближили до кадилака пред нас, който пълзеше в рамките на позволената скорост, Сюзан сякаш не го забелязваше, но все пак любовта е преди всичко доверие, тъй че можех единствено леко да се понапрегна.

Шери би била добро попадение — отвърнах. — Но не виждам какъв би бил нейният мотив.

— Много лошо — отсече Сюзан.

Внезапно отклони вляво, задмина кадилака и отново се върна в същата лента. Клаксонът на кадилака прониза тишината.

— О, майната ти — сладко изрече Сюзан.

— Добре казано отбелязах аз.

— Кажи де, кой е според теб?

— Засега всичко води към Пени или Делрой, а може би и към двамата. Надявам се да е Делрой. Той поне си има полицейско досие. И което е още по-добре, в досието му пише, че е изнудвал жени. И все пак не виждам как всичко това е могло да стане без участието на Пени.

— Може пък той да я държи с нещо? — предположи Сюзан.

— Или пък тя него?

— Мислех, че я харесваш.

— Харесвам я. Тя е красива, чаровна, млада и ухае на скъп сапун и слънце. И все пак сигурно помниш думите на един мъдър и свадлив психиатър — нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

Отминахме Уест Стокбридж и прекосихме границата на щата с бясна скорост.

— Е, аз не съм толкова мъдра — усмихна ми се Сюзан.

Случи се прекрасен жарък летен ден. Двамата със Сюзан открихме Пени и Джон Делрой в тревното заграждение до пистата минути преди седмото надбягване. Край заграждението имаше и други хора, много от които предполагах, че са заложили на Торнадо. Били Райс също бе там. Доближил глава до ухото на Торнадо, той тихичко му говореше нещо. От другата страна бяха Хейл Мартин и жокеят на име Ейндаъл Диас. Като всички жокеи, и той бе много дребен, само дето ръцете му бяха едри като на каменоделец.

— Здравейте — казах ясно и високо.

Пени се обърна и ме дари с ослепителна усмивка. Ако бе пресилена реакция, бях готов да призная, че е майсторски изиграна.

— Кого виждам! — възкликна тя.

— Това е Сюзан Силвърман — рекох аз. — Сюзан, запознай се с Пени Клайв и Джон Делрой.

Сюзан протегна ръка. Пени се ръкува сърдечно. Делрой, застанал от другата страна на момичето, бегло кимна.

— Какво правиш тук? — попита Пени.

— Исках да видя как ще се представи Торнадо в надбягването на надеждите.

— Не вярвам дори да си чувал за това състезание.

— Понякога знам повече, отколкото изглежда на пръв поглед — отвърнах аз.

— Еее — провлече Пени и отново прибягна до сияйната усмивка. — Това звучи направо зловещо.

Шумът на тълпата зад нас показа, че седмото надбягване навлиза в решителната фаза.

— След минута и Торнадо ще бъде на пистата — рече Пени.

— За следващото надбягване ли? — попитах аз.

— Да.

— Може ли да се присъединим към вас?

— Разбира се. Обичате ли конните надбягвания, Сюзан?

— Пристрастих се съвсем наскоро — отвърна Сюзан.

Дори в присъствието на Сюзан Пени изглеждаше страхотно, но може би не чак толкова, а обикновено неотразимият й чар сякаш бе избледнял. Ослепителната й усмивка бе позагубила от блясъка си.

Хората наоколо утихнаха, докато по високоговорителите обявяваха победителите. С малко помощ от Хейл Мартин Диас възседна Торнадо, всъщност кацна върху смешно малкото седло, а стъпалата му се озоваха в абсурдно високо пристегнати стремена. Хейл кимна към Били Райс, който поведе Торнадо към пистата. Полицаи от охраната им направиха път. Конят изглеждаше напълно спокоен, все едно го бе възседнало дете, тръгнало на пикник. Диас бе добил обичайното изражение на привикналия с рутинната си работа професионалист — спокойствие, граничещо с досада. Бе вършил едно и също вече няколко пъти в този ден.