Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Не е лошо — рекох аз, — за мадама на твоята възраст.

— Знаех, че ще надничаш — каза тя. — воайорството е типичен етап от развитието на подрастващите.

— Всъщност не е лошо за жена на всякаква възраст — казах аз.

— Върви веднага да ми направиш коктейла — нареди ми тя. — Излизам след малко.

— С джин или с водка? — попитах.

— С джин — отговори ми едносрично.

— Грубиянка!

Върнах се в кухнята и смесих в една кана пет части джин с една част лимонов сок, разбърках добре и го изсипах в чаша с две бучки лед. Щом свърших Сюзън влезе в кухнята. Носеше копринения халат, който ми беше подарила миналата Коледа, и който аз никога не слагах, но тя го обличаше, когато оставаше при мен. Беше тъмночервен с черни кантове и черен колан. Когато го пробвах, приличах с него на Брус Лий. На нея не й стоеше така.

Тя седна на едно столче в кухнята и отпи от джина си. Косата й беше вдигната, не беше гримирана, а лицето й блестеше. Изглеждаше на петнайсет години, ако не се смятат следите от възрастта и характера й около очите и устата. Те прибавяха още години.

Аз си взех още една бира и отново сложих двете тенджери да врат. В голямата изсипах половин кило спагети. В малката сложих замразените броколи. Нагласих часовника на печката да звъни след девет минути.

— Ще вечеряме ли пред камината? — попитах.

— Разбира се.

— Добре — казах аз. — Остави пиенето и хвани единия край на масата.

Ние я преместихме пред камината, донесохме два стола и наредихме приборите докато се сварят спагетите и се задушат броколите. Часовникът на печката иззвъня. Отидох в кухнята, изцедих водата от броколите и опитах спагетите. Трябваше им още една минута. Докато се варяха още веднъж разбърках подправките с мазнината в тигана. После отново опитах спагетите. Бяха готови. Изцедих и тях от водата, върнах ги пак в тенджерата и ги разбърках с олиото с подправките и броколите. Донесох на масата тенджерата със спагетите, сирийския хляб, който ми беше останал от обеда и една бутилка вино. После дръпнах стола на Сюзън да седне. Сложих още една цепеница в камината и сипах малко вино в чашата й. Тя отпи от него замислено, а после ми кимна. Напълних и нейната и моята чаша.

— Може би мадам ще ми разреши да се присъединя към нея? — попитах аз.

— Може би — отвърна тя. И аз отпих от виното.

— А може би по-късно бихме могли да се чукаме — каза тя.

Засмях се насред глътката вино, задавих се и останах без дъх, като разплисках виното върху ризата си.

— А може би не — добави тя.

— Не флиртувай с мен, когато пия — казах аз, щом отново успях да си поема дъх. — По-късно мога да те взема насила.

— Леле Боже!

Сипах й в чинията спагети и броколи, сложих и на себе си. Снегът навън продължаваше да вали равномерно. В стаята светеше само една лампа, по-голямата част от светлината идваше от огъня в камината, където горяха цепеници от ябълково дърво и миришеше приятно. Тлеещите въглени и равномерният нисък пламък на огъня обагряха стаята в бледорозово. Ние мълчахме. Пламъкът леко изсъска, изкарвайки последните капки смола от дървата. Тялото вече не ме болеше както преди. Спагетите бяха чудесни. Виното беше студено. А като гледах Сюзън, изпитвах болка в гърлото. Ако намерех и Рейчъл Уолъс, щях да повярвам в Бога.

Този кратък декемврийски ден в Бостън слънцето изгря безрадостно и почти незабележимо над страшно многото сняг. Погледнах будилника. Беше шест часът сутрин та. Навън беше много спокойно, като снегът заглушаваше обичайните утринни шумове. Аз лежах обърнат надясно, а лявата ми ръка беше върху голото рамо на Сюзън. Косата й се беше отпуснала през нощта и разбъркана покриваше възглавницата. Лицето й беше обърнато към мен, а очите й бяха затворени. Тя спеше с леко отворена уста и дъхът на вино леко се носеше над възглавницата. Вдигнах се на лакът и погледнах през прозореца. Снегът продължаваше да вали — равномерно и под наклон. Очевидно вятърът го носеше. Без да отваря очи Сюзън ме притегли обратно към себе си и издърпа завивките върху нас. Сгуши се в леглото и продължи да лежи спокойно.

— Искаш ли да закусим рано или имаш други планове?

Тя притисна лицето си в рамото ми:

— Носът ми е студен — каза тя с приглушен глас.

— На твоите услуги — отвърнах.

Прокарах ръка по очертанията на тялото й и я потупах отзад. Тя сложи дясната си ръка върху долната част на гърба ми и се притисна малко по-силно в мен.

— Винаги съм си мислила — каза тя, като продължаваше да притиска лице в рамото ми, — че мъжете на твоята възраст имат проблеми със сексуалните си функции.