Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

Белсън сложи бутилката с бира между коленете си докато извади една наполовина изпушена пура от джоба на ризата си, запали я и запуши. После извади пурата от устата си, отпи от бирата, върна пурата обратно в устата си и каза като фъфлеше, защото тя му пречеше:

— Не можем да я намерим. Не изглежда да се е преместила или нещо подобно, но когато отидем там, нея я няма в апартамента й. В известен смисъл я издирваме.

— Добре. Мислите ли, че в известен смисъл ще можете да я намерите скоро?

— Ако знаехме някои неща по-рано, приятелю, беше по-вероятно да я държим под око.

— Знаеш ли нещо друго за Минго? Изглежда, че го познаваш отпреди.

— O, да, стария Минго. Има доста обемисто досие при нас. Навремето работеше за Джо Броз. Беше бодигард в едно заведение, занимаваше се със залагания на борба и даване на заеми с безбожни лихви. Арестуван е за нанасяне на побой, за въоръжен грабеж, задържан е и по подозрение в убийство, но са го пуснали, когато се оказало, че не може да се намери свидетел, който да проговори. Инглиш е наел на работа истински сладур да вози старата.

— А твоите хора ще продължават да държат Инглиш под наблюдение, нали? — попитах аз.

— Под наблюдение ли? Господи, ти пак си гледал „Полицайката“ по телевизията. Под наблюдение, а? Господи!

— Добре де, ще ви е под око, нали?

— Да. Ще гледаме да държим някого около него. Знаеш, че нямаме много хора.

— А той има пари и може би познава двама градски съветници и един сенатор.

— Може би. Случва се. Ти познаваш Марти. Познаваш и мен. Но също знаеш как става, когато ни натиснат отгоре. Трябва или да се подчиним, или да си търсим друга работа, нали разбираш?

— Вече има ли натиск?

Белсън поклати отрицателно глава:

— Не, още не — той си допи бирата.

— А ченгетата от Белмонт?

— Казаха, че ще ни помогнат.

— Изпрати ли някого в апартамента на Джули Уелс?

— Да. Също така редовно проверяваме в агенцията за модели. И там я няма.

— Искаш ли да те закарам до твоята кола?

Той кимна, а аз завих по съседната пряка и го оставих на улицата зад къщата на Минго.

— Ако попаднеш на нещо, обади ни се — каза Белсън като излизаше.

— Да, добре — отвърнах аз.

— Благодаря за бирата — каза той и затвори вратата на колата, а аз потеглих.

Карах повече от час и половина в снега и по време на почти безлюдния този ден час-пик, докато се прибрах в апартамента си. Сюзън беше там.

— Следобед в Бостънския университет имаше семинар за развитието на подрастващите, а когато излязох, времето беше много лошо, за да карам чак до нас. Оставих си колата на паркинга и дойдох пеша — обясни тя.

— Изпусна златна възможност — казах аз.

— Каква?

— Да си съблечеш дрехите, да сипеш мартини за двамата и да ме изненадаш на вратата.

— Помислих за това — каза Сюзън, — но ти не обичаш мартини.

— Ох — въздъхнах аз.

— Затова пък запалих огън в камината — каза тя. — Можем да седнем пред нея и да пийнем по нещо.

— Или да направим нещо друго — отвърнах аз, вдигнах я и я прегърнах.

Тя поклати глава:

— Днес цял ден говорих за теб.

— Къде, на семинара за развитието на подрастващите ли?

Тя кимна и ми се усмихна с типичната си усмивка на паднал ангел.

— Имаш всичките симптоми — отбеляза тя.

Оставих я на земята и отидох в кухнята.

— Да видим какво имаме за ядене — казах аз. — Може би стрит рог от носорог или малко испанска муха?

— Ти забъркай нещо, по дяволите — отвърна тя. — Аз ще взема една гореща вана. А може би ще си изплакна и чорапогащника в твоя умивалник.

— Мъжката работа никога не свършва — казах аз.

Надникнах в хладилника. На долния рафт имаше бира „Молсън“ със златен етикет. Ако снегът ни затрупаше, поне имах подръка основната си храна. В отделението за зеленчуци имаше малко пресни листа босилек и връзка магданоз, който бях купил в „Куинси маркет“. Беше малко поувехнал, но още ставаше за поднасяне. Отворих си една бира. Чувах как водата тече в банята.

— За теб, момиче — казах аз високо.

Тя ме чу и ми извика:

— Защо не ми направиш един коктейл, синеоки красавецо? Ще го изпия като изляза. Само след десет минути.

— Добре.

Във фризера имаше нарязани броколи в торбичка от половин кило и аз ги извадих. Взех една голяма синя тенджера и сипах в нея четири литра вода, както и една малка тенджера за готвене на пара, в която сипах около една чаена чаша вода. Докато водата завираше, сложих в тигана две скилидки чесън заедно с шепа магданоз, шепа босилек, щипка сол, малко олио и шепа обелени шам-фъстъци и добре разбърках всичко. Сюзън ми беше подарила този специален тиган за рождения ден и аз непрекъснато го използвах. Мислех, че е доста глупава вещ, но тя се радваше, че ми подарява такова нещо и аз никога не бих й го казал. Когато водата завря добре, похлупих и двете тенджери. Можех да чуя как Сюзън се плиска във ваната. Вратата беше открехната и аз отидох до банята и си мушнах вътре главата. Тя лежеше по гръб, косата й беше вдигната, а голото й тяло блестеше във водата.