Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— А?

— Ще я наричаш мис Уолъс. Няма да я наричаш мадамата.

— Разбира се, добре, мис Уолъс. Нямам нищо против. Ние нямахме намерение да нараним тебе или мис Уолъс, човече.

— Кой ви накара да го направите?

— Какво искаш да кажеш? Аз поклатих глава:

— Да знаеш, че много ще загазиш — казах аз. Бръкнах в палтото, извадих си пистолета и му го показах. — „Смит и Уесън“ е — отбелязах, — 38-и калибър, с 4-инчова цев. Не е добър за далечни разстояния, но е чудесен, ако искаш да застреляш някого, който седи до теб.

— Господи, човече, остави това нещо. Просто не разбрах въпроса ти, нали знаеш? Искам да кажа, че не разбрах какво точно ме питаш. Ще се опитам да ти отговоря. Но ти знаеш, че няма нужда от това проклето нещо.

Прибрах пистолета. Сега бяхме в Милтън и движението беше доста слабо.

— Попитах те, кой ти каза да ни уплашиш на „Линуей“ оная вечер?

— Братовчед ми Минго. Той ни каза да го направим. Каза, че ще ни плати две стотачки, че ще си разделим две стотачки, ако го направим. Минго ни накара. Ти познаваш ли го?

— Защо Минго искаше да ни уплашите с мис Уолъс?

— Не знам, бе, човече, просто исках да спечеля лесно малко пари. Суишър каза, че си струва, че знае как лесно да го направи. Той, Суишър е бил на топло. Минго не ни обясни защо, човече. Той само ни даде парите и ние не задавахме въпроси. Само да покараш няколко часа за такива пари, човече, та ние дори не знаехме кои сте.

— Как тогава ни открихте?

— Минго ни даде снимка на мада… на мис Уолъс. Ние я проследихме, когато ти я заведе в „Марбъл хед“. Помотахме се, докато реши да я отведеш вкъщи. Тогава нямаше голямо движение. Нали разбираш? Тогава направихме каквото трябваше, както ни беше казал Минго.

— Какво прави Минго?

— Искаш да кажеш какво работи?

— Да.

— Работи за някаква богата мадама в Белмонт.

— Какво прави?

— Не знам, май че всичко. Кара я с колата. Носи й багажа, когато пазарува. Изпълнява различни поръчки. Такива неща. Прави всичко.

— Как се казва тя?

— Богатата мадама ли? — Милреди вдигна рамене.

Вече дишаше спокойно. Аз бях прибрал пистолета си, а той продължаваше да говори — нещо, което очевидно беше свикнал да прави. Започна да се поотпуска.

— Не знам — рече той, — мисля, че Минго никога не ни е казвал.

На Фърнис Брук Паркуей излязох от магистралата и завих с колата в обратна посока, като тръгнах на север.

— Къде отиваме сега? — попита Мълреди.

— Ще отидем на гости на братовчеда Минго — отвърнах аз. — Ти ще ми покажеш къде живее.

— О, по дяволите, човече. Не мога да направя това. Минго ще ме убие.

— Да, но ще го направи по-късно — казах аз. — А ако не ми покажеш къде живее, аз ще те убия сега.

— Не, човече, ти не познаваш Минго. Той е ужасно копеле. Казвам ти, човече, не закачай Минго.

— Аз ти казвам, Майкъл. Търся Рейчъл Уолъс. Още в склада ти споменах, че ако трябва ще строша нещо. Ти си едно от нещата, които ще строша.

— Добре, по дяволите, човече, ще ти дам адреса, а после ме остави. Не искам Минго да знае, че аз съм ти казал. Ти не знаеш какъв е.

— Как е истинското му име? — попитах аз.

— Юджин, Юджин Инглейшъс Мълреди.

— Ще проверим в телефонния указател — казах аз.

В Милтън излязох от магистралата и ние слязохме и проверихме за името в указателя на една телефонна кабина. Там ги нямаше телефонните номера на Уотъртаун.

— Това е указател за западните райони — каза Майкъл. Тук са само номерата на Бостън и на южните квартали.

— Наблюдателен си — забелязах аз. — Ще попитаме на справки.

— Господи, наистина ли мислиш, че те лъжа? Хей, човече, и дума да не става. Нали знаеш? Няма начин да те занасям, като знам какво носиш в джоба си. Искам да кажа, че майка ми не е отгледала глупак.

Пуснах една монета и позвъних на справки.

— Трябва ми един номер в Уотъртаун — казах. — Номерът е на името на Юджин Игнейшъс Мълреди. Какъв е адресът, Майкъл?

Той ми го каза, а аз го съобщих на телефонистката.

— Номерът е 899–737 — отговори ми тя.

Благодарих й и затворих. Автоматът ми върна монетата.

— Добре, Майкъл, можеш да си вървиш.

— От тука ли?

— Да.

— Човече, аз нямам палто, ще замръзна.

— Извикай такси.

— Такси? От тук? Нямам толкова пари, човече.

Подадох му монета от десет цента, която ми върна автоматът.

— Ето, обади се на приятеля си Суишър. Нека да дойде да те вземе.

— А ако не е вкъщи?

— Ти си голям човек, Майкъл. Все ще измислиш нещо. Но ще ти кажа само това — ако се обадиш на Минго и го предупредиш, няма да пораснеш повече.