Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Така че вие ги пуснахте — казах аз.

Куърк сви рамене:

— Дори и да не вярваме на тях, а на теб, за какво да ги задържим? За невнимателно каране ли? Пуснахме ги да си вървят и им сложихме опашка.

— И какво?

— Ами нищо. И двамата работят в складовете на „Сиърс“ в Дорчестър. На път за вкъщи се отбиват да пийнат няколко бири. После си лягат. Понякога отиват с колите си до „Уотъртаун“ да играят карти с братовчеда Минго.

Аз кимнах:

— А има ли нещо за Инглиш? Куърк посочи с глава към Белсън.

— Все известни неща. Той е председател на комитета за бдителност — каза Белсън.

— „Винаги бдителни — това е цената на свободата“ — отбеляза Куърк и така стисна уреда, че мускулите на ръката му заприличаха на корабни въжета.

— Спенсър пак ти е дал да четеш някоя книга, нали Марти?

Куърк поклати глава:

— Не, синът ми има изпит по история на Съединените щати. Той е почти толкова интелигентен колкото Спенсър.

— Може би ще се оправи — казах аз. — Какво друго имате за Инглиш?

Белсън сви рамене:

— Нищо, което да не знаеш. Има пари и мисли, че това го прави важен, може би е прав. Коефициентът му на интелигентност не е по-голям от този на полска мишка. Има и алиби за времето, когато Рейчъл Уолъс е била отвлечена. Ти срещна ли се с майка му?

— Не. Виждал съм я само на снимка.

— Не е ли хубавица? — той погледна Куърк. — Ако трябва да се оправяме с нея, Марти, искам да изпратиш няколко яки момчета от бойните единици. Само двамата ще пострадаме.

— Толкова ли е мила, колкото е и хубава — попитах.

— Тя е направо невероятна — каза Белсън — седеше там докато разпитвахме сина й и отговаряше вместо него, каквото и да го попитаме. Накрая й предложих да го сложи на коляното си и той само да си движи устните. Тя ми каза, че ще се погрижи никога повече да не работя в полицията на този щат.

— Уплаши ли те? — попитах аз.

— Не, по дяволите — отвърна Белсън. — Олекна ми. Аз мислех, че ще ме убие.

— Тя участвува ли активно в комитета? — попитах.

— Не ни каза — отговори ми Белсън, — но мисля, че да. Имам чувството, че участвува активно във всичко, в което и синът й участвува. Сигурно даже не му става, без да я пита.

— Проверихте ли семейството? Има и сестра. Куърк каза:

— Какво, по дяволите, мислиш, че правим тук — че си играем на шикалки ли? Разбира се, че проверихме семейството. Сестрата се казва Джералдин.

— Знам това, за бога, — Джералдин Джулия Инглиш — завършила е Гаучър колидж, випуск 1968.

Куърк продължи все едно, че не бях казал нищо:

— Джералдин Джулия Инглиш се е омъжила за някой си Уолтън Уелс през юни 1968 година и се е развела през 1972 година. Работи като модел в Бостън.

— Уелс ли му беше името? — попитах аз.

— Да, Уолтън Уелс, чудесно име, нали?

— Значи по мъж името й е Джералдин Джулия Уелс.

— Ти сбърка, Марти. Изключено е момчето ти да е интелигентно колкото Спенсър — забеляза Белсън.

— За коя агенция за манекени работи?

— „Керъл Коб“ — отвърна Белсън.

— Тя използва там фамилията на мъжа си, нали?

— Да.

— А също и второто си име вместо първото, нали така?

Куърк каза:

— Никой не може да бъде толкова умен колкото Спенсър.

— Тя е известна в рекламите като Джули Уелс, нали? Белсън кимна.

— Господа — казах аз, — това, което имаме тук, е много важна следа. Джули Уелс, която е сестра на Лорънс Търнбъл Инглиш е интимна приятелка на Рейчъл Уолъс.

— Интимна в смисъл на близка ли?

— Интимна в смисъл на интимна — казах аз.

— Откъде знаеш това? — попита Куърк.

Разказах им.

— Много мило, че ни го каза още в началото — забеляза иронично Куърк. — Добре, че спомена името й когато започвахме разследването, за да можем да проследим всяка възможна нишка. Наистина много мило — този път в гласа на Куърк нямаше ирония.

— Знам, че трябваше да ви кажа — отговорих аз. — Направих грешка.

— Да, няма съмнение, че си направил грешка — каза Куърк. — Такива грешки се плащат скъпо — знаеш ли това?

— Ти не си светият дух, Куърк. И никой от вас не е, момчета. Не съм длъжен всеки ден да тичам да ви докладвам всичко, което знам. Предположих, че при тази мадама нещата са наред и не исках да я набърквам в тая работа. Представяте ли си голямо заглавие в „Херълд Америкън“: Любовница на лесбийка заподозряна в отвличане.

— А може да си сгрешил, като си си представил заглавието. Може би твоята приятелка Рейчъл е изчезнала завинаги, само защото не си ни казал нещо.

— Но може също така това да не означава нищо, по дяволите — казах аз. — Може би правиш от мухата слон.