Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

Аз минах покрай нея като леко я избутах.

— За кое, Манфред? — попитах аз.

Майка му още стоеше с ръка върху дръжката на вратата.

— Нямам нищо общо с това, че са те били.

— Аз не мога да кажа същото за теб, Манфред.

— Какво търсите тук? — попита мисис Рой. — Казахте, че носите добри новини. Излъгахте, за да влезете.

— Наистина излъгах — казах аз. — Но ако не бях излъгал, почти излъгал, нямаше да ме пуснете да вляза и трябваше да разбия вратата ви с ритници. Реших, че е по-евтино да излъжа.

— Не заплашвай майка ми — каза Манфред.

— Няма да я заплашвам. Дошъл съм да заплашвам теб, Манфред.

— Манфред, ще ида да извикам полиция — каза мисис Рой и излезе в коридора.

— Не, мамо, недей — каза Манфред.

Мисис Рой спря в коридора и погледна назад към него. В погледа й се четеше разочарование.

— Защо да не извикам полицията, Манфред?

— Няма да разберат — рече Манфред. — Той ще ги излъже. Ще повярват на него, а аз ще загазя.

— Вие на страната на негрите ли сте? — попита ме тя.

— Аз представлявам една жена на име Рейчъл Уолъс, мисис Рой. Тя беше отвлечена. Мисля, че вашият син знае нещо по този въпрос. Вчера разговаряхме за това и му казах, че ще дойда днес. Тази сутрин четирима мъже, които знаеха името ми и ме познаха веднага, бяха паркирали една кола пред апартамента ви. Когато пристигнах, ме пребиха.

Очите на мисис Рой изглеждаха още по-разочаровани — едно разочарование, което явно не беше от вчера. Сигурно откакто се помни е слушала намеци, че синът й не струва. Че е неудачник, че е загазил или нещо подобно. Откакто се помни странни хора идват на вратата и Манфред се шмугва вътре или изскача навън без да каже какво точно става. Откакто се помни се мъчи да подтисне разочарованието си, че първородният й син съвсем не е това, което трябва да бъде.

— Нямам нищо общо с това, мамо. Не знам нищо за никакво отвличане. На Спенсър просто му харесва да идва и да ме тормози. Той знае, че не харесвам негърските му приятели. Е, и на някои мои приятели не им харесва той да ме тормози.

— Моето момче няма нищо общо с това — заяви мисис Рой. Гласът й беше гърлен от напрежение.

— Тогава трябва да извикате ченгетата, мисис Рой. Като стоя тук, аз нарушавам закона за неприкосновеността на личната собственост и нямам намерение да си вървя.

Мисис Рой не помръдна. Тя стоеше с единия крак в коридора, а с другия в апартамента.

Манфред изведнъж се обърна и побягна през сводестата врата. Затичах се след него. Отляво беше кухнята, а вдясно имаше малък коридор с две врати. Манфред се втурна в по-близката, а когато го настигнах, наполовина беше извадил малък автоматичен пистолет от чекмеджето на нощното шкафче. С долната част на десния си юмрук блъснах чекмеджето и притиснах ръката му. Той извика веднъж. Сграбчих го за яката на ризата с лявата си ръка и го издърпах обратно в коридора, като го завъртях около себе си и го блъснах в стената срещу вратата на спалнята. После взех пистолета от чекмеджето. Беше маузер, 7,65-милиметров — пистолет, носен от германските пилоти през втората световна война.

Измъкнах пълнителя и дръпнах ударника, за да съм сигурен, че е празен, а после сложих пистолета в страничния си джоб.

Манфред стоеше до стената и смучеше притиснатите пръсти на дясната си ръка. Майка му дойде в коридора и застана до него с ръце на хълбоците.

— Той какво взе от тебе? — попита тя Манфред.

Аз извадих пистолета.

— Това, мисис Рой. Беше в чекмеджето до леглото му.

— Той е за самозащита, мамо.

— Имаш ли разрешително за него, Манфред?

— Разбира се, че имам.

— Дай ми да го видя.

— Не съм длъжен да ти го показвам. Ти вече не си ченге.

— Ти нямаш разрешително, нали, Манфред? — усмихнах се широко. — Нали знаеш какво означава това според закона на щата Масачузетс за огнестрелните оръжия?

— Имам разрешително.

— Според този закон, ако някой бъде осъден за притежаване на нерегистрирано оръжие, получава задължително една година затвор. Присъдата не може да бъде условна, нито може да бъде освободен предсрочно. Това означава цяла година в пандиза, Манфред.

— Манфред, имаш ли разрешително? — попита майка му.

Той поклати глава. И четирите пострадали пръста на дясната му ръка бяха в устата му и той ги смучеше. Мисис Рой ме погледна.

— Не го издавайте — каза тя.

— Бил ли си някога в пандиза, Манфред?

Като продължаваше да си държи пръстите в устата, Манфред поклати глава.

— Има много лоши неща там, Манфред. Много хомосексуализъм, много омраза. Особено се търсят малки руси момчета.