Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Това е оксиморон — каза тя.

— Е, аз не съм виновен за това — отговорих.

— Много добре знаеш какво е оксиморон — заключи тя. — Просто исках да разбереш, че и аз знам.

— Ти знаеш всичко, което трябва да знаеш — отбелязах аз.

— Седни — каза ми тя — и ми разкажи какво откри в библиотеката?

Седнах до нея, сложих краката си до нейните, прегърнах я през рамото, облегнах глава на дивана, затворих очи и казах:

— Открих, че Белмонтският комитет за бдителност има доста по-широка дейност, отколкото си мислех. Основан е през корейската война от бащата на Инглиш, за да се бори с явната заплаха от подривна комунистическа дейност в нашата страна. Старият Инглиш успял да отблъсква комунистите до смъртта си през 1965 година, когато семейният бизнес, който, доколкото разбирам, се състои само от занимания с антикомунизъм, преминал в ръцете на единствения му син — Лорънс Търнбъл Инглиш младши. Имал е и една дъщеря — Джералдин Джулия Инглиш, но тя отишла да учи в Гаучър колидж, а после се омъжила и изчезнала от хоризонта. Може би е възприела по-радикални идеи в колежа, смесвайки се с тези симпатизиращи на комунистите професори. Все пак са останали Лорънс младши — завършил Харвард през 1961 година, и майка му, които сега живеят в старата си къща и имат около петнайсет милиона, колкото да не умрат от глад. Те движат делата на комитета, разпространяват правата вяра, откриват нови клонове и смазват още в зародиш всяка проява на гражданско неподчинение. Комитетът има свои клонове в повечето колежи в града, в няколко гимназии и в повечето райони в околността. Броят им е 96 при последното преброяване през 1977 година. Никнели са като гъби след дъжд по времето, когато водеха децата с автобуси в отделни училища, за да не учат заедно с негърчетата. Имат клонове в Южен Бостън. Дорчестър, Хайд парк, навсякъде. Лорънс младши е бил на барикадата, когато автобусите с черни деца се опитали да влязат в гимназията в Южен Бостън. Арестуван е веднъж за това, че пречел на движението, а друг път защото отказал да се подчини на законна заповед на полицай. И двата пъти майка му намирала някого да занесе гаранцията преди да е стигнал до затвора. Втория път той завел дело срещу един щатски полицай от Фигбърг на име Томас Дж. Фогарти за грубо отношение, защото той очевидно му помогнал да влезе в полицейската кола с предната част на десния си ботуш. Делото е било прекратено.

— Това ли е всичко, което прави Инглиш? Ръководи комитета за бдителност, така ли?

— Знам само това, което прочетох във вестниците — казах аз, — ако те са прави, изглежда е така. Истински патриот. Здраво пази петнайсетте си милиона от червените.

— И дъщерята не е свързана с това?

— Нищо не пише за нея. За последен път я споменават, когато през 1968 година се омъжва за някакъв тип от Пенсилвания. Тогава е била На двайсет години.

— А какво прави сега? — попита Сюзън. Тя продължаваше да прави своите кръгчета върху ръката ми.

— Не знам. Защо те интересува?

— И аз не знам, просто съм любопитна, опитвам се да се интересувам от работата ти, скъпи.

— Такава е ролята на жената — казах аз.

— А аз прекарах деня в разговори с родителите на деца, които имат проблеми с ученето — каза тя.

— Това да не е по-нежната дума за олигофрени?

— Само колко си ми чувствителен. Не, не е. Това са деца с дислексия например и други такива неща.

— А как бяха родителите?

— Ами първата искаше да знае дали това ще се отрази на характеристиката му. Детето й е в единайсти клас и почти не може да чете. Отговорих й, че не разбирам какво точно има предвид. А тя ме попита, дали ако пише в характеристиката му, че е с дислексия, това няма да има отрицателен ефект върху шансовете му да се запише в добър колеж.

— Поне умее да степенува нещата — казах аз.

— Следващата майка, защото бащите обикновено не идват, ми каза, че е наша работа да научим детето и й е писнало да слуша оправдания.

— Мисля, че съм си прекарал времето по-приятно в библиотеката — казах аз.

— Струва ми се, че жарта е точно както трябва — отбеляза Сюзън. — Искаш ли да се заемеш с пържолите?

— Къде е казано, че печенето на пържоли е мъжка работа?

Очите й се присвиха, а лицето й засия:

— Казано е точно там, където пише каква сексуална дейност може да очаква човек след пържоли с гъби.

— Веднага ще се заема — казах аз.

Сюзън тръгна за работа малко преди осем в изпълнената със светлина и прясно навалял сняг утрин. Аз останах и измих чиниите от предната вечер, оправих леглото и си взех душ. Нямаше смисъл да се бутам в най-голямото движение.