Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Познаваш ли Инглиш?

— Да, разбира се. Той е много богат, много важен човек. Работеше заедно с нас.

— Много ли е твърд?

— Няма да отстъпи пред лицето на моралното разложение и безбожния комунизъм.

— Манфред, недей да ми държиш речи, много съм стар, за да слушам глупости. Искам да знам дали той би имал куража да отвлече някого, дали е достатъчно откачен? Има ли връзки с някого, който може да го направи?

— Мистър Инглиш няма да се поколебае да постъпи както трябва — каза Манфред.

— А ще знае ли как да организира отвличане? — попитах аз. — И не ми отговаряй с твоите шаблонни глупости.

Манфред кимна утвърдително.

— Кой може да го направи вместо него? — попитах.

Манфред поклати глава:

— Не знам имената им, честна дума, не ги знам, но съм го виждал с някои хора. Нали знаеш, те са от ония, които са вещи в този вид работа.

Мисис Рой ни донесе нескафе в бели чаши, на които бяха нарисувани зеленчуци. Беше сложила и сладки в една чиния. Тя остави двете чаши и чинията върху ниската жълта пластмасова масичка с полупрозрачен плот, който имитираше матирано стъкло.

— Благодаря ви, мисис Рой — казах аз.

Манфред не я погледна. Тя също не погледна към него. Само кимна в отговор на благодарностите ми и се върна в кухнята. Явно не искаше да чуе какво говори Манфред.

— Знам само, че той може да направи всичко. Способен е да се справи с тежки ситуации и да ти помогне да наемеш човек за по-особена работа — продължи Манфред.

— Каква например? — аз отпих от кафето. Водата беше добавена преди да е станала достатъчно гореща и то не се беше разтворило напълно. Преглътнах и оставих чашата.

— Ти знаеш.

— Не, не знам, Манфред. Каква работа?

— Ами, ако имаш нужда от такива хора, които, нали знаеш, да се бият и да правят такива неща.

— Като маймуните, които ме пребиха тази сутрин?

— Аз не съм ги наел, Спенсър. Те са от организацията. Те искаха да са сигурни, че никой няма да ме безпокои.

— Защото ти си най-мръсният в Клана? — попитах аз. — втори помощник гущер?

— Аз съм ръководител. Те се грижат за мен. Ние се поддържаме.

В гласа на Манфред се опита да прозвучи достойнство, но той продължаваше да гледа в земята, а е трудно да се държиш достойно докато гледаш в земята.

— Виждал ли си някога майка му или сестра му?

— Не.

— Знаеш ли нещо за тях?

— Не.

— Манфред, не ми помагаш.

— Опитвам се, Спенсър. Просто не знам нищо. Никога не съм чувал за Рейчъл Незнам-коя-си.

— Уолъс — казах аз, — Рейчъл Уолъс.

Манфред и аз си побъбрихме още един час без някакъв по-добър резултат. Просто не си заслужаваше да те пребият за това. Когато си тръгнах, мисис Рои не дойде да се сбогува с мен, а Манфред не пожела да се ръкуваме. За да сме квит, аз пък не им пожелах весела Коледа.

Беше малко след три, когато излязох отново на „Комънуелт авеню“. Действието на уискито и аспирина вече беше преминало и почувствах болка. Само три преки и щях да съм си в леглото, но пък нямаше да търся Рейчъл Уолъс. Щях да си дремна. Вместо това тръгнах към „Бъркли“ и още три преки нагоре до полицейския участък, за да говоря с Куърк.

Той беше там заедно с Белсън. Куърк си беше свалил сакото и беше навил ръкавите на ризата си. Стискаше едно от ония приспособления за укрепване на мускулите на ръцете. Правеше по десет свивания с едната ръка, а после го прехвърляше в другата и пак го стискаше десет пъти.

— Да отслабваш ли се опитваш, Марти? — попитах аз. Куърк отново прехвърли уреда в дясната ръка.

— Лицето ти изглежда добре — отбеляза той.

— Блъснах се във вратата — отвърнах.

— Да, около петнайсет пъти — каза Белсън. — Да подадеш оплакване ли си дошъл?

Поклатих отрицателно глава и от това ме заболя лицето.

— Дойдох да видя как се справяте с издирването на Рейчъл Уолъс.

— Нищо не направихме — каза Куърк.

— Научихте ли нещо за автомобилните номера, които ви дадох?

Куърк кимна:

— Буикът е на един, който се казва Суишър Коди. Беше голяма баскетболна звезда в гимназията „Хайд парк“ през 50-те години, там си получи прякора. Дождът е на някаква мадама на име Мери Стивънсън. Казва, че постоянно го давала на приятеля си да го кара. Името му е Майкъл Мълреди. Приятел е на Суишър. И двамата твърдят, че са били заедно през онази вечер, когато казваш, че се опитали да те изхвърлят от шосето. Били играли карти с братовчеда на Мълреди Минго в къщата му в „Уотъртаун“. Минго също го потвърди. Коди е лежал за даване на заеми с безбожна лихва. Минго — също.